Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Недалеч вдясно един зхиррзхиански кораб сякаш изведнъж забеляза съществуването на корвина и пространството около тях се изпълни с йонизирани частици от лазерните изстрели. Повечето ги подминаха, без да им причинят щети, но Куин бе принуден да се гмурне надолу и после рязко да набере височина. Един от изстрелите обаче удари предния от корабите на Савази и той избухна в ослепителна огнена топка.
— Ние си вършим работата — дойде спокойният отговор. — Не сме достатъчно бързи, за да ги стигнем. Сега пазим вас с надеждата вие да свършите останалото.
Куин изруга тихо и поиска късовременна екстраполация на векторната карта. Корвинът бе с унищожени задни двигатели, а лазерните бомбардировачи бяха набрали солидна преднина…
„Ще успеем — намеси се Бокамба. — Ако се спуснем право надолу и после извием рязко напред, ще им излезем на пресечен курс…“
Куин разгледа извитата пунктирана линия, която Бокамба бе начертал върху картата. Маневрата изглеждаше рискована и трудна, нещо като модифицирана версия на онази, която двамата с Арик Кавана бяха използвали при спасяването на Фелиан.
Само дето сега летяха на полуразрушен кораб, а небето край тях се озаряваше от блясъците на плътния вражески огън. Извършването на подобна маневра тук рискуваше загуба на контрол или навлизане в турбулентната част на атмосферата. Шансовете им едва ли надхвърляха и петдесет процента.
И освен това поемеха ли тази задача, обричаха Мечтателка и Хитруша на сигурна смърт.
Бокамба също го знаеше и за миг бе завладян от неувереност и чувство на вина. Но съвсем за кратко.
„Нямаме друг избор — заяви той с възвърната решителност. — Да го направим“.
„Добре“ — съгласи се Куин и се приготви за внезапната промяна на посоката.
И тогава, без никакво предупреждение, два синьо-бели лъча озариха планетарния хоризонт точно пред тях.
„Приближаващи се кораби!“ — опита се да го предупреди Бокамба. Върху картата се очертаха няколко нови вектора: двата кораба се носеха с невероятна скорост: следваха извивката на планетата и се плъзгаха ниско над горния слой на атмосферата. Според екстраполацията щяха да се включат в сражението най-много след пет минути, Куин превключи на максимално увеличение…
И дъхът му секна. С невъоръжено око двата кораба бяха само тъмни точици на фона на огнените пламъци, които изригваха от соплата им, но с оптическо усилване той вече можеше да различи трепкащите по корпусите им светлинни отражения и странно извитите форми на корпусите, които фосфоресцираха със зловещо сияние. Бяха като картинка от военноисторическа енциклопедия — изображение на нещо, което би трябвало отдавна вече да не съществува.
Йикромански крайцери от клас „Отмъстител“.
Куин включи комуникатора отново.
— Савази, тук трети от „Омикрон Четири“.
— Те идват — пристигна отговорът на йикроманеца, превеждан от майндлинка. В гласа не се долавяше радост, а по-скоро мрачното задоволство на някой, който смята, че е ударил часът на възмездието. — Сега ще видим.
Светлините на единия кораб угаснаха и от носа му бликнаха три тънки синкави лъча високоенергийни частици, насочени право към зхиррзхианските бомбардировачи. В първия миг Куин реши, че изстрелите са неточни — лъчите навлязоха в атмосферата далеч пред лазерните бомбардировачи.
Ала синкавите линии продължаваха да пронизват атмосферата, разпалвайки кипящи огньове от йонизирани частици, които за секунди пробудиха и развихриха истински ураган.
Зхиррзхианските бомбардировачи попаднаха право в него. Стремглавото им спускане към планетарната повърхност бе преустановено от гигантски вълни свръхнагрят въздух, който ги залюшка във всички посоки. Преди да успеят да се съвземат, „отмъстителите“ стреляха отново и този път изстрелите преминаха покрай десните им бордове.
Носейки се като разярени зверове право към разгара на битката, двата кораба вече бяха извън обсег за трети изстрел, но това нямаше значение. Бяха забавили достатъчно спускането на бомбардировачите и Куин, който умееше да цени подходящия момент, благодарение на дружбата си с лорд Кавана, вече не се съмняваше, че шансовете им са се увеличили.
Беше насочил корвина във вертикално спускане още преди йикроманците да изстрелят втория си залп и сега усещаше парещите сигнали от триенето с разредената атмосфера. Докато бомбардировачите успеят да възстановят предишния си курс, той вече завършваше маневрата.