Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Зная — промърмори Валойтаджа. За един кратък миг гневът му се уталожи. Сега вече изглеждаше напълно безпомощен и сломен. — Тъкмо затова не виждам друг изход за мой народ освен пълно унищожение. Вселената изпълнена с неизвестности и щом зхиррзхианската сила и мощ не могат да издържат толкова лесно изпитание, как може надяваме се на помощта им, когато стане наистина трудно?
— Че кое ще е по-трудно от това? — попита Нзз-ооназ.
— Кое друго, ако не предложеното нападение срещу планета Земя? — попита Валойтаджа. — Това е сърцето на тяхно могъщество и влияние. И най-важното — там, без никакво съмнение, е скрито и сглобява се КИОРО.
С крайчеца на окото си Нзз-ооназ зърна щръкналите опашки на Свв-селик и Глл-боргив. Неговата също неволно сочеше право нагоре.
— Атаката срещу Земята не е просто поредното предизвикателство — каза той на Валойтаджа. — Както вашата, така и нашата информация сочи, че тази планета е защитена от могъщи оръжия. Като прибавим и техните свръхмощни детектори, вероятно ще разполагат с поне осемстотин стоудара преднина, преди появата на нашите бойни кораби.
— Има начин да заобиколи това — предложи ентусиазирано Валойтаджа. — Ние имаме такъв начин, стига само да съгласите да ни охранявате и помагате.
— Готови сме да изслушаме вашите идеи — каза Нзз-ооназ. — Но не точно сега.
Другите двама се размърдаха сконфузено. Нзз-ооназ знаеше какво искат от него — да се съгласи с онова, което искаше от тях мрачанецът. Ако не атакуваха скоро Земята, всичко можеше да бъде изгубено.
Но той имаше инструкции от Върховния вожд и бе твърдо решен да ги спазва.
— Трябва да изчакаме, докато Върховното командване прецени какви са пораженията от битката. Едва тогава ще имаме ясна представа с какво разполагаме и ще продължим нашата дискусия.
— Но това отнеме много време — възрази Валойтаджа. — Време, което не можем си позволим да пропиляваме.
— За нас подобни преценки не са загуба на време — отвърна решително Нзз-ооназ.
В продължение на няколко удара Валойтаджа местеше поглед по лицето на тримата; в големите му влажни очи се четеше болка и разочарование, което пробуди в душата на Нзз-ооназ чувство за вина. Но той имаше стриктни инструкции и след като и Свв-селик и Глл-боргив не казаха нищо, Валойтаджа въздъхна сломено.
— Щом бъде така — така да бъде — каза той обезверено. — Мога ли поне помоля водачите ви извършат тази преценка с максимална бързина?
— Така и ще направят — увери го Нзз-ооназ. — Не по-зле от вас си даваме сметка за опасностите, които ни дебнат.
Мрачанецът се усмихна уморено.
— Съмнявам се, изследовател Нзз-ооназ. Искрено се съмнявам в това.
И след тези думи се обърна и напусна заседателната зала.
— Изследовател Нзз-ооназ? — пошушна с тих гласец един старейшина в ухото му. — На борда на „Затворена уста“ ви е осигурена постоянна връзка.
Нзз-ооназ примлясна с език в знак на потвърждение.
— Ще трябва да се върна на кораба — заяви той на другите двама. — Вие идете в стаята си — ще ви намеря там.
Един старейшина го очакваше в каютата на борда на „Затворена уста“, където поддържаха връзката с Оакканв.
— Кой е отсреща? — попита Нзз-ооназ, след като затвори вратата зад него. — Върховният вожд?
— Не — отговори мрачно старейшината. — Изследовател Трр-гилаг.
Трр-гилаг? Нзз-ооназ се изненада.
— Отворете линията — нареди той. — Трр-гилаг, за мен е приятна изненада.
Старейшината не помръдваше.
— Ще ми позволите ли да ви напомня, изследователю, че тази мисия е с изключително висока степен на секретност — каза той накрая. Нямате право да разговаряте с никого освен с Върховния вожд и Военното командване.
— Това ми е добре известно. Но навремето Трр-гилаг бе член на тази изследователска група и аз все още го смятам за такъв. Освен това Върховният вожд му е дал разрешение да се обръща към мен. Моля, отворете линията.
— Подчинявам се — рече старейшината и изчезна. Върна се след няколко удара. — „За мен, също както и за Нзз-ооназ, как вървят разговорите с мрачанците?“
— Засега са доста интересни — отвърна Нзз-ооназ. — Но не мога да се похваля с никакъв напредък. Ти къде си сега? Мислех, че трябва да дойдеш с нас на Мра.
— „Имаше промяна в последния момент. Аз съм на Доркас с брат ми Трр-мезаз и Клнн-даван-а. Пратиха ни тук да изучаваме човешкия затворник и двамата мрачанци, които твърдят, че са посланици“.
— Радвам се да го чуя — рече Нзз-ооназ. — Боях се да не са те пратили в някоя глуха станция.