Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
„Маестро: сигнал от Швайгофър — отекна в главата му гласът на Клипер. — «Каскадия» се е заплела във «Вълчата глутница». Двамата с Шрайк напуснете строя и идете да й помогнете“.
„Не сега“ — отвърна Куин. От дясната страна на дисплея се сипеха колонки от данни…
„Прието“ — потвърди Клипер. На едно ниво на съзнанието по-долу той вече прехвърляше заповедта на Арлекин, а през това време корвинът на Куин почти бе излязъл на правата…
Той отново се преви, когато към него, се проточи лазерният импулс.
„Все още е активно“ — докладва Бокамба, сякаш Куин не знаеше. „Но изглежда, е с повредени лещи, защото има изпреварващ блясък от 0.74 секунди“.
Същевременно се появи графично изображение на последния изстрел със светлинната утечка, която бе засякъл Бокамба. Три четвърти секунда не бяха кой знае какво предупреждение, но трябваше да свършат работа. „Дръж го под око. Започваме“.
Той изви право към лазерната кула и в същия миг долови с периферните си сетива, че Савил избухва в пламъци и изчезва. Още един корвин бе напуснал сражението.
По-късно щеше да се отдаде на болката от загубата на другарите си. Но не сега. В този момент майндлинковата връзка надделяваше над всичко, потискайки всички чувства и мисли освен онези, които му бяха необходими, за да оцелее и да изпълни задачата.
Лазерната кула най-сетне бе в мерника. Във въображаемата си стойка той се приготви за удар с дясната ръка…
Концентриран върху целта, Куин пропусна напълно краткото проблясване от следващата лазерна кула, която се падаше вдясно на борда. Предупреждението на Бокамба го стресна, той изстреля ракетата и незабавно спусна носа на корвина надолу. Лазерният лъч прониза пространството над главата му…
И в същия миг целият му гръб бе обхванат от остра, пареща болка, а устата му се изпълни с острия вкус на ананасов сок и неприятния дъх на изгоряла филийка. Бяха засегнати задните стабилизатори, при това много лошо.
Той полагаше максимални усилия да овладее изтребителя; с част от съзнанието си усещаше как Бокамба отчаяно се опитва да вдъхне живот на засегнатите електронни прибори и да прехвърли цялата налична енергия към здравия двигател. Ракетата вече наближаваше отвора на кулата, носеше се с неистова скорост право към целта. Почти я стигна…
Съсредоточил цялото си внимание върху задъхващия се двигател, този път Бокамба не успя да засече изпреварващия сигнал. Но Куин успя и с прилив на адреналин, който му вдъхна нови сили, форсира машината докрай. Ето че почти се бе приближил до ръба на зхиррзхианския хексагон… ако можеше само да го прехвърли и да се озове от другата страна…
Още малко и щеше да успее. Но с един ударен двигател корвинът вече бе много по-бавен и неповратлив… и изведнъж под него блесна още един лазер, а някъде по-нататък ракетата се удари в нещо и избухна.
Отслабващата топлина в гърба му се смени с неприятно щипене в пищялите, придружено от острия дъх на риган и чесън. Един шрапнел от ракетата бе ударил долната част на корвина, бе поразил задните датчици и накрая бе проникнал в резервните енергийни клетки. Поне не беше засегнал двигателите. Куин успя да прекара корвина над хексагона, балансирайки с предните и странични двигатели, като същевременно се опитваше да разпредели вниманието си между зхиррзхианските лазерни кули и ремонтите работи на Бокамба.
„Маестро?“
„Всичко е наред, Клипер“ — увери го Куин.
„Прекратете атаката — нареди Клипер. — Идете да помогнете на Шрайк да освободи «Каскадия» от «Вълча глутница».“
Куин сбърчи вежди. Важна задача, а и Бокамба наистина се нуждаеше от почивка, докато възстанови корвина. Но го беше срам, че бе позволил да ги ударят почти в самото начало на битката.
„Прието“.
Той отново задейства маневрените двигатели и пое по спирала, отдалечавайки се от зхиррзхианския кораб. Пред и встрани от него рояк изстреляни от „Галилео“ ракети пресичаха косо неговия вектор и той прати кратък идентифициращ импулс, за да се предпази от евентуално прихващане. В далечината различаваше „Каскадия“, все още заплетена в част от рамката на „Вълча глутница“. Шрайк вече бе заел позиция отзад и се опитваше да я освободи с изстрели от лазерите си.
Бокамба преустанови за миг ремонтната си дейност и изтегли сензорна карта на „Каскадия“. Задните й прикачващи челюсти бяха заплетени във въжетата и Куин се насочи към тази част на кораба.
Изведнъж пред погледа му изникна друга картина, подавана от Мечтателката чрез майндлинк. Четири малки съда се бяха появили от задните люкове на зхиррзхианския кораб, който тя и приятелките й атакуваха, и игнорирайки напълно копърхед, се спускаха право надолу, към повърхността на планетата.