Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
„Лазерни бомбардировачи — идентифицира ги Бокамба. — Въоръжени са с тежки лазери за близкообхватни атмосферни атаки. Зхиррзиахнците ги използваха при нападенията срещу Доркас, Масиф и Пасдофат“.
Което означаваше, че зхиррзхианците не са дошли тук само за да се разправят с орбиталната отбрана. Те наистина възнамеряваха да превземат Формби, или поне да причинят сериозни щети.
„Клипер?“
„Виждам ги, Маестро — отвърна Клипер. — Вече сигнализирахме на «Трафалгар» и очакваме нови заповеди. А ти приключвай с твоята задача“.
„Но те може би ще се нуждаят от помощ“ — протестира Бокамба.
Куин се намръщи. Последните думи бяха придружени от странен прилив на чувства. При това от страна на Бокамба.
„Изпълнявайте дадената заповед — повтори неотстъпчиво Клипер. — В момента «Каскадия» е като неподвижна мишена, а сражението се измества в нейна посока“.
„Прието“ — отвърна Куин. С друга част от съзнанието си долови, че Швайгофър нарежда на „Сигма 4“ да атакува зхиррзхианските лазерни бомбардировачи. Три изтребителя смениха едновременно посоките си, спуснаха се да преследват бомбардировачите и не след дълго оръдията им откриха яростен огън. Единият от бомбардировачите се залюля и после изригна в облак от метални отломки, които разклатиха и другите два. Фокусът на атаката се съсредоточи върху втория зхиррзхиански бомбардировач…
Бойният кораб, който бе останал зад тях, се извъртя лениво на една страна и откри залп с всичките си лазерни оръдия.
„Удариха ги!“ — извика някой и гласът му се понесе като тътен в съзнанието на Куин. Той полагаше отчаяни усилия да потуши хаоса от гласове и сигнали, които подаваха членовете на „Сигма 5“. За миг различи Ястреб и неговия навигатор, Експерт и техния „Кетбърд“, дори долови вкуса на двата разрушени двигателя и на пробойните в корпуса. Останалите машини бяха в малко по-добро състояние и дори бяха запазили част от огневата си мощ. Нямаше обаче никакъв признак от Казак и Пищен. Сигурно вече бяха мъртви.
Изглежда, Мечтателката и Хитрушата съвсем скоро щяха да споделят тяхната участ. — Куин се съсредоточи върху двете жени, като за миг си припомни кратката размяна на реплики в дневната на „Трафалгар“. Те първи бяха загърбили подозрителността и недоверието на останалите копърхед и го бяха заговорили.
А сега бяха попаднали в клопката на разнебитения корвин и бързо топящите се сигнали от борда сочеха, че и двете вероятно са в безсъзнание. Корвинът бе напълно разрушен и само майндлинкът и скафандрите им ги поддържаха живи.
Но и това нямаше да продължи дълго. Зхиррзхианският кораб щеше да се приближи и да открие огън по тях. Или пък гравитацията и въздушното триене щяха да обърнат носа на кораба им надолу и те щяха да полетят като огнено кълбо към планетната повърхност.
„Маестро, трябва да направим нещо. Трябва да направим нещо!“
Куин подскочи в седалката; по тялото му премина електрически шок. И този път в думите на Бокамба се долавяше силен емоционален заряд. Толкова мощен, че почти можеше да преодолее емоционално-потискащия захват на майндлинка.
Куин не попита Бокамба какво поражда тези чувства. Не се и налагаше, откакто двамата бяха свързани с майндлинк. Мечтателката и Хитрушата бяха жени, а в културната матрица, която формираше душата на Бокамба, жените бяха уважавани, почитани и пазени. Без значение дали бяха безпомощни деца, или добре обучени пилоти.
Без никакво значение.
Куин, разбира се, би могъл да игнорира непроизнесената молба на Бокамба. Той беше първи пилот на корвина, разполагаше с абсолютната власт и нямаше никакъв начин Бокамба да му я отнеме. Освен това имаха заповед, която трябваше да спазват.
И той взе решение. „Приготви се за атака“ — нареди на Бокамба, изви корвина встрани от „Каскадия“ и „Вълчата глутница“ и го насочи към безпомощния изтребител, към който се приближаваше зхиррзхианският кораб. Знаеше, че жестът му може да се окаже безсмислен, но бе сигурен, че не само възприема, но и напълно споделя гледната точка на Бокамба.
Всъщност най-важно от всичко бе, че Бокамба е негов приятел.
Оръдията на зхиррзхианския кораб блеснаха и изпратиха ослепително бяло сияние към групата изтребители, преследваща останалите лазерни бомбардировачи.
— Удариха ли ги? — извика Дашка над рамото му.
— Доста сериозно — изсумтя Чо Минг. — Единият изгоря на място, другите три са силно повредени.