Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Дашка поклати глава.
— Някой там не е внимавал достатъчно. Проклятие!
— Не можем ли да направим нещо? — попита обезпокоено Арик, загледан в ударените изтребители. Единият, изгубил напълно контрол, се носеше към горните слоеве на атмосферата.
— Какво например? — попита Дашка. — Да се хвърлим в атака и да свършим като тях?
Арик стисна безпомощно зъби. Така бе, разбира се, не можеха да направят нищо. Не и без да се разкрият пред зхиррзхианските кораби и да бъдат унищожени.
— Освен това не се налага — продължи Дашка, загледан в екрана. — Изглежда, някой друг ще им се притече на помощ.
И наистина — отдалечавайки се бързо от гигантската транспортна рамка, една белезникава диря на изтребител се насочваше към ударения си събрат.
— Какво прави? — промърмори той.
— Може би ще се опита да отвлече вниманието на зхиррзхианците — предположи Дашка. — Но едва ли смята да измъкне онези нещастници изпод носа им.
— Каквото и да е намислил, решението е само негово — намеси се Чо Минг. — Ето, чуйте.
От говорителя върху пулта на Дашка бликна внезапна какофония от гласове и откъслечни фрази от разговори, уловени от подслушвателните устройства на техния кораб. Сред шумотевицата се издигна един глас, който Чо Минг улови и усили:
— … незабавно. Повтарям: Маестро, върни се…
Гласът бе прекъснат от внезапната смяна на посоката на сигнала.
— Маестро — повтори Дашка и погледна намръщено Арик. — Това не е ли позивната на твоето приятелче Адам Куин?
— Да — промърмори Арик и изведнъж почувства, че му призлява. Щом Куин беше там, значи с него бяха Клипер и останалите от „Омикрон 4“. Хората, които бяха рискували живота и кариерата си, за да спасят брат му от завоевателите.
Сега вече това, което ставаше на екрана, не беше само вълнуващо представление. Там воюваха и гинеха негови приятели.
— Успокой се, Кавана — тихо рече Дашка. — Да не вземеш сега да започнеш да повръщаш? Куин е добър, знаеш го. Ще се справи.
— Зная — потвърди механично Арик. Но за момента не го вярваше.
Нова шокова вълна разтърси командно-мониторната зала — бе причинена от поредната ракета на хората-завоеватели, преодоляла защитите на зхиррзхианския кораб, за да се вреже в корпуса му. Поредната шокова вълна, която щеше да разтърси оптроничните връзки, да нанесе поражения на течните конектори и да разхвърля войниците и техниците като парцалени кукли.
Стиснал с две ръце дръжките на креслото, Върховният командир Прм-жевев вече не се усмихваше.
— Кажи на корабния командир Дклл-кумвит, че не ме интересува още колко удара ще понесем. Искам той и „Повелителен“ да се съсредоточат изцяло върху въздушното нападение на планетата.
— Подчинявам се — отвърна старейшината и изчезна.
Прм-жевев насочи вниманието си към мониторите. Три от корабите на хората-завоеватели вече бяха обезвредени за стотината удара, откакто бе започнала битката, единият бе променен до неузнаваемост. Малките изтребители също бяха покосявани систематично, докато щъкаха между по-големите кораби, опитвайки се — не съвсем безуспешно — да изкарат от строя лазерните им оръдия. Отдавна бе изчезнала първоначалната му неохота да нападне зле въоръжените йикромански пътнически кораби и сега флотата му ги изпепеляваше един по един в небето над планетата. По всичко личеше, че зхиррзхианците ще спечелят и тази битка.
Но в него се пробуждаха съмнения. Зад своите практически неразрушими корпуси, могъщите кораби се рушаха, превръщайки се в купчини безполезен метал. Вторичните ефекти на многобройните ракетни попадения бяха довели до изключването на повече лазерни оръдия, отколкото в директна битка, а с всяко ударено оръдие нарастваше и вероятността някоя от ракетите да проникне вътре. Сега вече надпреварата бе кой пръв ще повреди фините уреди на противника и дълбоко в себе си Прм-жевев подозираше, че зхиррзхианците ще я изгубят.
Но той не възнамеряваше да се оттегли. Още не. Не и докато съществуваше вероятност да надвие орбиталната защита и да унищожи този опорен център на хората-завоеватели. А ако имаха късмет, може би сред трофеите им щеше да се прибави страховитото им оръжие КИОРО.
Не можеше да отстъпи, докато над рамото му надничаха всички Върховни командири от осемнадесетте светове.
Появи се един старейшина.
— Съобщение от „Настоятелен“ — докладва той. — Корабният командир Дклл-кумвит съобщава за сериозни проблеми от страна на йикроманските кораби и че системите му продължават да се изключват от ударите на хората-завоеватели. Заяви, че не може да гарантира оцеляването на щурмовите съдове.