Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Той подаде максимална мощност на двигателите и усети как телата и на двамата се притискат в креслата. С нарастването на скоростта обшивката на корвина все повече се затопляше. Зад него Бокамба правеше истински чудеса, за да изстиска колкото се може повече мощност за двигателите, но и двамата си даваха сметка, че шансът да пристигнат навреме е почти нищожен…
За тяхна изненада недалеч от ударения корвин неочаквано изригна пламък от маневрен двигател. Някакъв призрачен кораб, едва забележим, заради обгърналия го нагорещен въздух, се приближаваше към обездвижената машина.
„Този кораб е със сензорни щитове — рече Бокамба и в гласа му се долови облекчение. — Трябва да е някой от разузнавателните катери на «Трафалгар».“
Призрачният кораб вече бе съвсем близо до изтребителя… двете турбулентни маси се смесиха…
И изведнъж схематичното изображение се промени — новопоявилият се кораб изви право нагоре, прибрал на борда си ранения корвин.
— Май си прав — каза Куин на глас и намали скоростта. Битката беше приключила, а заедно с нея и необходимостта да поддържат режим Х. Той се освободи от майндлинка.
Ярките цветове, които го заобикаляха, изчезнаха в миг. Нямаше ги ароматите, усещанията и присъствията на останалите в ума му. Отново бе самичък сред една чужда и нехаеща за него вселена, вселена с приглушени и мрачни цветове.
Вселена, от която току-що бяха изчезнали няколко негови другари и колеги. Завинаги.
В продължение на един агонизиращ момент той се бореше със себе си — дали да остане така, или да се върне в режим Х. Но дълбоко в себе си знаеше какъв ще е крайният изход от тази борба. Режим Х бе примамлив начин на съществуване, искряща вселена, където животът бе подреден и където липсваха емоционални удари, оставящи отпечатъка си върху душата. Но той не беше истинската реалност — още много отдавна Куин бе решил, че ще изживее живота си такъв, какъвто е.
И така, макар и с празнина в душата, той обърна корвина и последва спасителния кораб към разпиления из системата, сериозно пострадал флот. Почти съжаляваше, че не е един от тези, които се бяха простили с живота.
Чу се пронизително стържене на метал в метал, последвано от шумно затръшване на люка на предния товарен отсек.
— Прибрахме ги — заяви Чо Минг.
— Чудесно — каза Дашка и включи на задна тяга. — Е, Кавана, доволен ли си?
— Да — промърмори Арик. — Благодаря ви.
Дашка сви рамене.
— Никога не съм твърдял, че не искам да помогна. Държах само да се уверя, че няма да ми видят сметката, докато го правя.
Арик се засмя.
— Разбирам те напълно.
— И още как — рече Дашка. — Е, време е да се прибираме на „Трафалгар“. Имаме стока за тях. Освен това предполагам, че ни очаква дълъг разговор с комодор Монтгомъри.
(обратно)Докато Нзз-ооназ напредваше с описанието на битката, козината на Валойтаджа постепенно настръхваше — реакция, която изследователят намираше колкото за смущаваща, толкова и за разсейваща. Но ето че сега, внезапно, тя се бе пригладила напълно.
— С други думи — приключи мрачанецът — вие се провалили.
— Съжалявам — механично отвърна Нзз-ооназ, преди да осъзнае какво казва. Нямаше никакъв смисъл да се извинява на мрачанците. Всъщност ако някой дължеше някому извинения, това бяха тъкмо те. — Но ако трябва да се търси виновник, струва ми се, че ще се наложи да си поделим това бреме.
Валойтаджа сякаш потъна в мрачни мисли.
— Каква полза има от вина? — попита той и в гласа му се долови страх и болка. — Зхиррзхианците изпробваха сили и бяха сразени… и сега мрачанците обречени на изтребление от свои потисници.
— Това няма да се случи — намеси се Глл-боргив, като изплези език, за да подчертае думите си. — Няма да го позволим.
— Освен това както мрачанците, така и завоевателите без причина грешите дълбоко, ако смятате, че нашите сили са ни изневерили — добави със същата увереност Свв-селик.
— Ама вие наистина ли го вярвате? — пропищя с изтънял гласец Валойтаджа. — Вие, които били прогонени пред тях? Вие, които по свои собствени думи, изгубили своя решимост, когато се изправили срещу първа отбранителна линия на йикроманци?
— Ще си призная, че тази част и на мен не ми беше съвсем ясна — рече Нзз-ооназ. — Не можах да си обясня защо бяха изкарали срещу нас цивилни съдове…
— Йикроманци войнолюбив народ — изсъска Валойтаджа. — Казах ви го, и пак ще го кажа. Сред тях няма цивилни…
— Ако ми позволите да вметна — прекъсна го Нзз-ооназ и погледна към Свв-селик. Изглежда, беше време да се разбере кой е тук старшият. — Валойтаджа, информацията, с която ни снабдихте, по никакъв начин не показваше, че там ще се изправим срещу йикроманци и завоеватели без причина. А също и за онези два йикромански бойни кораба.