Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Изведнъж младата съпруга на фабриканта изпусна такава въздишка, че накара другите да извърнат глави към нея — беше станала бяла като снега, който се виждаше навън: очите й се затвориха, главата увисна — тя беше загубила съзнание. Мъжът й, обезумял, молеше спътниците си да му помогнат. Всички се бяха слисали, но по-възрастната от монахините, като подкрепяше главата на болната, пъхна между устните й сребърната чаша на Лоената топка и я накара да изпие няколко глътки вино. Хубавата госпожа се раздвижи, отвори очи, усмихна се и заяви със замрял глас, че вече се чувствува много добре. Но за да не се повтори случилото се, монахинята я застави да изпие една пълна чаша бордо и добави:
— Това е от глад — от нищо друго.
Тогава Лоената топка, изчервена и притеснена, промърмори, като гледаше останалите гладни пътници:
— Боже мой, ако смеех да предложа на тези господа и на тези госпожи…
Тя млъкна, като се страхуваше от някакво оскърбление.
Лоазо взе думата:
— Дявол да го вземе, в такива случаи всички са братя и трябва да си помагат. Хайде, госпожи, не се церемонете — приемете, дявол да го вземе! Знаем ли дали ще можем да намерим дори някаква къща, за да прекараме нощта? При темпа, с който се движим, ще бъдем в Тот навярно не по-рано от утре по пладне.
Другите се колебаеха — никой не смееше да поеме отговорността за изреченото „да“.
Графът бързо разреши въпроса. Той се обърна към пълната, обхваната от нерешителност и стеснение лека жена и като зае важно позата на аристократ, й каза:
— Приемаме с благодарност, госпожо.
Само първата стъпка бе трудна. След като преодоляха своята нерешителност, пътниците се нахвърлиха върху предлаганите им провизии. Кошницата бе изпразнена.
В нея бе останал още един пастет от гъши дроб, един пастет от месо на полски чучулиги, парче пушен език, красански круши, парче сирене „Пон-Л’Евек“, малки пасти и една чаша, пълна с краставички и лукчета в оцет: Лоената топка, като всички жени, обичаше твърде много нещата, възбуждащи апетита.
Не бе възможно да се ядат провизиите на тази лека жена, без да й се говори. Завърза се прочее разговор, отначало сдържан, а след това — тъй като Лоената топка се държеше много добре — пътниците се поотпуснаха. Госпожите дьо Бревил и Каре-Ламадон, които притежаваха голямо умение за държане в обществото, проявиха деликатно своята изтънчена учтивост. Особено графинята си послужи с любезната снизходителност на твърде благородните дами, които не могат да бъдат осквернени от съприкосновението си с каквито и да е хора, бе очарователна. Но пълната госпожа Лоазо, която имаше душа на стражар, остана неподатлива: тя говореше малко и ядеше много.
Говориха за войната, естествено. Разправяха ужасни работи за прусаците — и за храбростта на французите. И всички тия хора, които бягаха, отдаваха почит на смелостта на другите.
Не след много време дойде ред на историите от личен характер и Лоената топка разказа с истинско вълнение и с оня жар на словото, който понякога имат леките жени, когато говорят за своите преживявания — как бе напуснала Руан.
— Отначало мислех, че ще мога да остана — каза тя. — Къщата ми беше пълна с провизии и предпочитах да храня няколко души войници, отколкото да се изселвам неизвестно къде. Но когато видях тия прусаци, не можах да удържа! До дън душа бях възмутена и плаках целия ден от срам! Ако бях мъж — знам какво бих направила! Гледах ги през прозореца си, тези големи свини, с островърхите им каски, а моята прислужница ми държеше ръцете, за да не ме остави да им хвърлям мебели по главите. После дойдоха да се настанят у дома ми; тогава хванах за гърлото първия от тях. Да удушиш един немец, не е по-трудно, отколкото някой друг. И аз щях да го довърша, оня германец, ако не бяха ме издърпали за косите. След това трябваше да се укривам. Когато най-сетне ми се удаде случай, заминах — и ето че сега съм тук.
Лоената топка получи много похвали: тя се издигаше в очите на своите спътници, които не бяха се показали толкова смели и доблестни. От лицето на Корнюде, който я слушаше, не слизаше одобрителна и благосклонна усмивка на проповедник; свещениците слушат по същия начин набожни хора да възхваляват бога, а дългобрадите демократи наистина смятат, че притежават монопола на патриотизма, както свещениците — монопола на религията. На свой ред той заговори с дълбоко поучителен тон, заучен от възванията, които всеки ден биваха разлепвани по стените — и завърши с една тирада от красноречие, в която правеше на пух и прах „безчестника Баденге.“
Лоената топка изведнъж се разсърди, защото беше бонапартистка. Тя се изчерви като мак и почна да заеква от възмущение.