Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Имам го предвид.
Борис продължи с лъвската метафора:
— И няма да си първият ловец, тръгнал по дирята, който открива, че лъвът е направил кръг и вече е зад него.
— Чудесна аналогия. Ще го запомня.
— Няма да е зле.
Следващият ми въпрос не беше точно по темата, но трябваше да знам отговора.
— Ти ли научи Халил как да убива с ледокоп?
Погледна ме, отначало изненадан, после малко смутен.
Така де, въпросът не беше от абстрактните. Поколеба се, преди да отговори.
— Мисля, че да. Защо питаш?
— Защо питам според теб?
Той не отговори на въпроса ми.
— Този идиот никога не беше виждал ледокоп и когато му го показах, беше като дете с нова играчка.
— Не се и съмнявам.
— И какво, жертвата умря ли?
— И още как. Но май й е отнело известно време.
— Колко удара? — попита той.
— Само един.
Борис изглеждаше раздразнен, може би дори разочарован от стария си ученик.
— Казах му два или три.
— Хлапетата не слушат.
— Той не е хлапе. Той е… идиот.
— Всъщност откъде идва тази любов на руснаците към ледокопите? — попитах. — Не видяхте ли сметката и на Троцки с такова нещо?
Темата явно се видя интересна на Борис.
— Ами, както можеш да си представиш, в Русия има много ледокопи и затова те са често срещано оръжие, особено през зимата.
— Уф. Трябваше да се сетя.
Борис ме изгледа за момент. Сигурен съм, че се питаше дали не се бъзикам с него. Подхвана играта, като взе един остър нож от масата.
— Ако не знаеш как да използваш това, няма да нанесеш фатална рана. Ще улучиш кост, ще забиеш острието в мускул или ще нанесеш няколко рани, които не са смъртоносни, и противникът ти ще има възможност да избяга или да те нападне. Дори дълбоката рана в корема не е фатална, освен ако не улучиш артерията. Ножът е добър преди всичко за гърлото — обясни той и го опря до врата си. — За югуларните вени или сънните артерии, ето тук. Ударът е фатален, но труден за нанасяне, ако си с лице към противника. Трябва да си зад него, за да му прережеш успешно гърлото. Нали? — Остави ножа и продължи: — А ледокопът лесно прониква в черепа от всеки ъгъл, а също така може да пробие гръдния кош и да стигне до сърцето дори жертвата да носи дебело зимно облекло. И в двата случая раната е фатална, макар че смъртта не настъпва веднага.
Като че ли се усети, че се е увлякъл, и се усмихна малко насила.
— Може би темата не е подходяща за маса.
— Аз я повдигнах. Ти просто я разви.
— Опитай коняка.
Отпих малка глътка, колкото да не го обидя. Въпреки целия погълнат алкохол Борис изглеждаше съвсем свеж — може би отрезвяващата мисъл, че е белязан да умре, държеше ума му бистър.
— Този път ти трябва да се погрижиш за него — каза той. — Не го ли направиш, няма да имаш нито ден покой.
— Ти също.
Той пренебрегна забележката ми.
— Как е успял да се измъкне миналия път?
Борис имаше опит в играта, така че това не беше просто професионален или академичен въпрос.
— Определено не мога да ти кажа повече от онова, което са ти казали приятелите ти от ЦРУ преди три години — отвърнах. — Ако не знаеш, значи не са искали да научаваш.
И тъй като стана дума за ЦРУ, го попитах:
— Какво ти казаха от Управлението за интереса им към Асад Халил?
Той помълча известно време.
— Почти нищо. От собственото си обучение и опит обаче останах с впечатлението, че интересът на ЦРУ към Халил не е същият като интереса на ФБР.
— В смисъл?
— В смисъл, естествено, че ЦРУ искаха да използват Халил за свои собствени цели.
— Които са?
Той сви рамене.
— Ако не знаеш, значи не са искали да научаваш.
Време беше да измъкна малко информация.
— В ЦРУ със сигурност знаят, че Асад Халил е в Америка — посочих. — Никой ли от Лангли не ти се обади да ти каже: „Хей, Борис, старото ти приятелче се е върнало в сигурно иска да прибере главата ти в сака си, но ние ще те защитим“?
Борис сто на сто си беше помислил за това в секундата, след като му казах, че Халил е тук, а аз изобщо не бях спирал да мисля по този въпрос.
— Отношенията ми с тях са… сложни. Всъщност не съществуват от последния ми инструктаж. Прехвърлиха ме на ФБР и вече не се чувам с тях. И именно това е причината тук да си ти, а не някой друг.