Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Тя просто стоеше там и премигваше, а сърцето му се олюляваше на ръба на отчаянието, но сетне любимата му се засмя, и топлината, която се разпростря по тялото на Бренан, нямаше нищо общо с мълнията.
- Бренан, аз напуснах Рая заради теб. Не съм поетична душа, но това трябва да ти показва колко много и аз те обичам.
Той я целуна отново, този път по-бързо, преди да се изправи лице в лице с онова, което ги чакаше.
Даниел се изстреля нанякъде, движейки се като мъгла, но се върна секунда по-късно.
- Бях прав. Джоунс е имал много последователи. Чули са експлозията; и без това никога не са искали да стана Приматор, а и са много нетърпеливи да се доберат до теб и милиардите ти.
- Приматор? - попита Тиарнан и Бренан можеше да долови професионалното любопитства в гласа й.
- Ще ти обясня по-късно - обеща Даниел и Тиарнан кимна.
Тръгнаха напред, но малко по-късно Дийдри спря Бренан като сложи хладната си и бледа ръка на китката му.
- Атланте, искам да науча повече за сестра ми. Тя добре ли е?
Той кимна.
- Ерин е много добре и е щастлива. Носи голяма радост на нашия принц, Венджънс, брат на висшия принц.
- А магията й? - очите й изглеждаха така огромни, умоляващи, молейки за нещо.
Но какво? Може би успокоение? А той с радост щеше да й го даде.
- Тя откри сила отвъд пределите на познатото. Като певица на скъпоценните камъни е чудесен лечител, обичан от нашия народ -каза й той. - Магията на Ерин спаси живота на принцесата и на неродения й син. Принц Ейдън е жив заради твоята жертва и нейната магия.
По лицето й се търкулна по една-единствена кървава сълза от всяко око и тя кимна.
- Бих искала да я видя отново.
- Може ли да обсъждаме семейните сбирки малко по-късно? -нетърпеливо ги прекъсна Даниел. - Лошите хора са точно пред нас.
Тиарнан изпръхтя.
- Или по-скоро лошите мъртъвци са пред нас.
Даниел простена.
- Върна се от мъртвите и това е всичко, с което разполагащ? Лоша игра на думи?
- Смея се в лицето на смъртта - отвърна тя, държейки две дълги, лъскави остриета. - Скалпели - отвърна на неизречения въпрос на Бренан. - Могат да са ми от полза, след като си нямам нито заострени кучешки зъби, нито пък светкавица.
Гордост заля Бренан. Малкият му боец. Дори и смъртта не можеше да я спре.
- Време е за шоу - каза тя и първата вълна от вампири се показа зад ъгъла.
Един от вампирите вероятно древен, съдейки по дългите му жълтеникави резци, водеше групата.
- Виж ти, Девън. Чудехме се къде си. Кои са новите ти приятели?
Девън присви очи, едничкия сигнал, който Бренан очакваше да види и избута Дийдри зад себе си.
- Каква случайност, че се появяваш точно сега. Тъкмо бяхме тръгнали към вас, за да ви уведомим, че Смит и Джоунс се избиха един друг в борба за власт и в хода на тяхната борба взривиха лабораторията. Тръгваме си и ви съветваме вие да сторите същото.
Друг вампир изсъска в тяхна посока и скочи към стената, като продължи да си виси на нея като паяк.
- Защо да го правим? Думата ти не е достатъчна. Къде е доказателството?
Вампирът начело отметна глава настрани.
- Тишина, глупако. Разбира се, че Девън, казва истината. - Върна искрящия си ален поглед обрано към Девън, като напълно пренебрегна Бренан. - Предполагам, че си прегладнял, след...
мъчението... на което те подложи г-н Джоунс.
Той щракна с пръсти и друг от вампирите завлече една жена напред.
- Знаеш какво да правиш - нареди й вампирът.
Жената трепереше като фиданка, хваната в ураган, но въпреки това направи няколко крачки напред и надяна показваща ужаса й усмивка на лицето си. След като още веднъж погледна назад към вампира, се приближи към Девън.
- Аз съм твоят подарък като доказателство, че моят господар ще те последва навсякъде.
Бренан се поколеба, уловен между желанието да предпази жената и нежеланието Тиарнан да бъде убита, заради отглас от някаква вампирска политика.
И Тиарнан беше тази, която разреши проблема вместо него.
- Тя лъже - рече ясно. - Огромна лъжа. Вампирът няма никакви намерения да следва теб или когото и да е било, Даниел.
- Това ми стига - отвърна Бренан и още веднъж повика мълнията.
Изненаданото изражение остана на лицето на вампира дори и
след като главата му падна и за затъркаля по пода.
Бренан адски много бе грешал, ако си беше мислел, че убивайки лидера им ще ги спре. Смъртта му им подейства като катализатор и всички те се хвърлиха към Бренан и малката му група като един смъртоносен рояк прилепен към стените, тавана, че дори и пода, с оголени зъби и обещания за смърт в очите.