Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Той погледна към Тивара и се усмихна.
— Където си ти, там съм и аз.
Тя го погледна и поклати глава.
— Всеки път, когато си помисля, че не заслужавам толкова добър човек като теб, Лоркин, си напомням, че щом искаш да ме последваш, значи може би си малко луд.
— Ти си мислиш, че майка ми и лорд Регин са влюбени. Тук не става въпрос за моя здрав разум.
Тя се подсмихна и извърна очи.
— Ще видим.
Докато вървяха мълчаливо, думите й отново се появиха в главата му — „… добър човек като теб, Лоркин“ — и усмивката му се стопи. Дали щеше да продължи да го смята за добър, ако знаеше какво е причинил на робинята? Все още не й беше казал. Засега не бе намерил повод. „Не, това не е съвсем вярно. Имаше доста възможности. Всеки път решавах, че ще разваля момента или ще вгорча разговора ни. Но не трябва да отлагам. Може би Изменниците ще искат да разберат какво се е случило с момичето. Ако тя е била Изменница“.
Ами ако не беше? От това се страхуваше най-много — да открие, че момичето не е знаело за отровената вода. Много по-лесно му бе да приеме решението си, ако вярваше, че тя умишлено е отнела живота си.
„Ако така се чувства човек, когато някой отнеме собствения си живот по свое желание, какво ли ще бъде, когато войната започне и аз убивам хора, които не искат да умрат? Може би няма да е толкова трудно, като знам, че те са поробвали, измъчвали и убивали други. Може би ще е по-лесно“.
Той погледна към Изменниците. Лицата им бяха мрачни и решителни. Разговорите секнаха, с изключение на случайни промърморвания. Те бавно се спуснаха по последната дюна, слязоха в равнината и се запътиха към разпръснатите сгради. Първите хора, с които се срещнаха, бяха двама роби, които наглеждаха малко стадо рибери. И двамата бяха момчета, които се хвърлиха по очи на земята пред Савара. Тя им каза да се изправят и никога повече да не се принизяват така пред който и да е мъж или жена.
— Време ли е? — попита едното от тях, поглеждайки я нетърпеливо.
— Да — отвърна тя, после кимна към сградите. — Знаеш ли какво да правиш?
— Да стоя настрани — отвърна то. — Да се махна от града. Но по-далече не мога да отида.
— Недей. Просто стой далеч от къщите, докато не приключим.
Той се намръщи.
— Ще се върна да кажа на останалите да се махнат.
— Това е много смела постъпка. Но не трябва да разкриваш на ашаките, че идваме.
— Нима. От години планираме това.
— Вървете тогава.
Момчето хукна към сградите, Савара се изправи и махна на Изменниците. Те продължиха да вървят с ускорена крачка. Лоркин усети как го изпълват въодушевление и страх. Някои от външните имения се управляваха от доверени началници на роби, така че можеше и да не срещнат нито един ашаки. Или пък господарят можеше да е отишъл на гости или по работа. Но в такъв случай момчето щеше да съобщи на Савара.
„Има малка надежда това да не е първата ни битка“.
Скоро се озоваха на стотина крачки от сградите. После минаха през портата в ниската стена, която ги обграждаше. Когато Изменниците се пръснаха на групички от по двама-трима, за да се приближат към сградите от различни посоки, се появиха робите. Те бързаха, някои дори притичаха покрай нашествениците и ниската стена, и се пръснаха във всички посоки из равнината.
„Разпръскват се, за да не може господарят им да ги привлече обратно с магия или да използва повече енергия и време, за да събере всички. Някои дори ще успея да избягат“.
Изменниците се пръснаха на малки групички, за да влязат в сградите от различни страни. Тивара хвана Лоркин за ръката и го поведе към сграда, която приличаше на конюшня.
— Остани с мен. — Тя бръкна в блузата си. — Нося достатъчно камъни, но не трябва да ги използваме, докато не започне битката. Нашата сила може да се възстанови, но повечето камъни са за еднократна употреба. — Тивара го погледна. — Ще се погрижа за последната битка да се сдобиеш със собствен комплект.
Щом влязоха в конюшнята, той видя, че отделенията са обзаведени с пейки, покрити с одеяла. Стресна се, щом осъзна, че тук живеят робите. Неколцина се криеха тук и изглеждаха объркани. Тивара им заповяда да излязат, да избягат надалеч и да се върнат след няколко часа. Една жена в напреднала бременност се сви в отделението си, поклащайки глава.