Владение на мрака

— Или имате нужда от още нещо за работата си? Това ли е поводът да дойдете?

— Не. Имаме всичко, от което се нуждаем. Просто исках да уведомя инспектор Пири докъде сме стигнали с работата си, и когато детектив Пархатка ми каза, че тя е при вас, реших да се възползвам от възможността да се запознаем. Надявам се, че не съм прекъснала нещо важно?

Ривър се приведе напред, насочвайки към него широката си усмивка, която му напомни на Джулия Робъртс. Трудно бе да продължаваш да се гневиш, изправен срещу подобна усмивка.

— Съвсем не — отвърна той, чувствайки колко бързо се възвръща спокойствието му. — Винаги е добре да можеш да свържеш едно име с лицето на притежателя му.

— Дори ако името е толкова глупаво — каза нажалено Ривър29. — По онова време родителите ми са били хипита, това е обяснението. А сега сигурно искате да знаете какво съм успяла да науча до тук. — Тя извади от джоба си електронен органайзер и натисна няколко клавиша. — Работихме до късно през нощта, за да почистим скелета и да го извадим от плиткия гроб. — Тя се обърна към Карен. — Извърших първоначалния преглед рано тази сутрин и вече мога да ви предложа някои сведения. Става дума за скелет на мъж. Бил е преминал двайсетте, но е бил на по-малко от четиридесет години. Намерихме малко коса, но е трудно да се прецени какъв е бил първоначалният й цвят, защото е поела пигмент от плътта. По зъбите има следи от зъболекарска работа, следователно, когато стесним кръга на предположенията, ще можем да се възползваме от това при търсенето. Освен това ще успеем да извлечем проба за ДНК.

— Кога е бил заровен? — попита Лийс.

Ривър сви рамене.

— Има по-изчерпателни и скъпи изследвания, които отнемат и повече време — тях не сме в състояние да проведем сега. Затова е трудно да се прецени от сега колко дълго е прекарал в земята. И все пак мога да твърдя с доста голяма сигурност, че този човек е бил жив поне през част от 1984 година.

— Това е невероятно — възкликна Лийс. — Вие, специалистите по съдебна медицина, никога няма да престанете да ме удивлявате.

Карен го изгледа студено.

— Намерили сте дребни пари в джобовете му, нали? — обърна се тя към Ривър.

— Всъщност не би могло да се говори за джобове — отвърна Ривър. — Бил е облечен в дрехи от памук и вълна, които са изгнили почти напълно. Монетите се намираха във вътрешността на тазобедрения пояс. — Тя отново се усмихна на Лийс. — Съжалявам, този път не става дума за научно постижение. Просто наблюдателност.

Лийс се покашля, чувствайки се като глупак.

— Има ли още нещо, което да можете да ни кажете на този етап?

— О, да — отвърна Ривър. — Напълно изключено е той да е умрял от естествена смърт.