Тайният орден

Докато командирът освобождаваше въжето, придържащо лодката за кея, Харват помогна на Кордеро да се качи и да влезе при кормчията, на когото обясни какво ще търсят. Увери се също, че той е информиран да спазва пълно радиомълчание. Хората, които преследваха, имаха достъп до всички полицейски канали за комуникация. Трийсет секунди по-късно вече с рев се носеха по вълните на бостънското пристанище.

Командирът на гмурканите разопакова две екипировки — една термална и една за нощно виждане, и предложи на Харват да си избере. Харват предпочете тази за нощно виждане.

Трафикът в пристанището беше извънредно натоварен. Всеки от съдовете, които срещаха, можеше да е този, който търсеха. Човекът от ЦРУ, когото Уайс бе разпитал, не знаеше нито името на съда, нито от какъв вид е. Не се предвиждало да участва в акцията на пристанището. Задачата му била да подготви Бетси Мичъл да прилича на душевноболна клошарка, да се погрижи тя да стигне до мястото на Бостънското клане и да включи детонатора на взривното устройство на гърдите ѝ.

Когато Харват попита как е успял така бързо да измъкне толкова много информация, Уайс му обясни, че идеята била на Рийд Карлтън. Стареца се бе добрал във Вашингтон и до друг обучен убиец от „Клуба на плувците“. Името на този човек било Самюъл. Карлтън закарал Самюъл до дома на Старк, след което ги свързал по телефона. Щом Самюъл направил описание на дома на Старк отвън и че вижда с какво се занимават членовете на семейството му, човекът рухнал и си казал всичко.

Мислите на Харват се въртяха все около чутото от Уайс за това как бившият председател на Резерва бил изнудван от саудитците. Когато попита как са се пресекли пътищата на Дъркин и Сойър, Уайс обясни, че за срещата съдействал Уилям Джейкъбсън.

Онова, което най-силно разтревожи Харват, бе, че нещата започваха да пасват прекалено добре. Всъщност и друго го тревожеше, дори повече — вършейки каквото трябва, можеше да се окаже в крайна сметка, че той ускорява съсипването на собствената си държава.

Трябваше да има и друг изход. Друг някакъв начин да предотврати това да се случи и да използва техния собствен план против самите тях.

Дори този начин да съществуваше, за съжаление в момента той не му хрумваше, а и нямаше време сега. Благодарение на визьора за нощно виждане бе забелязал на стотина метра откъм щирборда да плава някакъв предмет. Съобщи информацията в кабината на кормчията, който веднага промени курса в указаната посока.

Харват подаде визьора на сержанта, поръча му да предаде информацията и на другия съд, който се беше отдалечил вече, и побърза да отиде на кърмата при Кордеро.

— Какво правиш? — попита тя, когато видя, че той се съблича.

— Вече са хвърлили тялото във водата.

Сержантът също забеляза действията на своя пътник и се провикна:

— Какво правиш? Не може! Не си обучен.