Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Коланът с тежестите вече бе на кръста на Харват и той проверяваше мундщука, който се свързваше с бутилката на гърба му. Нахлузи маската на лицето си грабна един нож и фенер точно когато лодката на пожарната спря до тях. Грамаден дървен сандък, приличащ на контейнерите за английски чай, подскачаше, подмятан от вълните. Харват включи фенера, прехвърли се във водата и в този миг мерна нарисувания с боя череп с кръстосани кости и короната на едната стена.
Водата беше студена, но Харват бе попадал и в по-студени води и не обърна голямо внимание. Всичко около него тънеше в мрак с изключение на лъча на водоустойчивия фенер.
Сандъкът на повърхността бе оставен като маркировка, ето защо той улови въжето, закачено за дъното, и започна да се спуска по него все по-надолу и по-надолу. В светлината на фенера нямаше въздушни мехурчета. Въртеше му се една-единствена мисъл:Дано само Джонатан Ренър да не е мъртъв. Нека да спасим поне един!Не мина много и забеляза силует към края на въжето.
Когато доближи, разпозна платнен чувал, достатъчно голям, за да побере тяло на човек, за който бяха закачени като тежест камъни и гюлета — така както в миналото са погребвали починалите в морето.
Харват протегна ръка и докосна чувала. Вътре наистина имаше труп. Забоде ножа във върха на чувала и разпра доколкото можеше плата.
Лъчът на фенера освети косата на мъж и Харват напрегна сили да разкъса още от тъканта, за да стигне до лицето. Извади мундщука от устата си, приготвяйки се да му подаде животворна глътка въздух.
В същия миг го поразиха две неща: мъжът беше мъртъв и не беше Джонатан Ренър.
67. глава
Бил Уайс не възнамеряваше да оставя Старк сам в хотелската стая. Но Райън и Макгий искаха да участват при залавянето на Къшинг и хората му, затова Уайс беше помолил Харват да ги вземе със себе си. Той се съгласи, при условие че се доберат до пристанището, преди сам да е пристигнал там. Беше съвършено ясно, че няма да ги чака, както и стана. Двамата с Кордеро бяха скочили в движение в лодка на Бостънската противопожарна служба и отплаваха начаса.
Райън и Макгий пристигнаха там точно навреме, за да видят как лодката бързо се отдалечава навътре в пристанището. Не бяха единствените изоставени. След минути се появиха няколко души от водолазния екип, а лодка нямаше и за тях.
Съблюдавайки сигурността на операцията, един от водолазите вдигна телефона си и се обади. Минути по-късно патрулна лодка на Бостънската пристанищна охрана полетя към пристанището. Водолазите натовариха екипировката и се устремиха след колегите си.
Когато настигнаха деветметровата лодка на Бостънската противопожарна служба, Харват току-що бе изплувал на повърхността. Щом пристанищната патрулна лодка спря до него, оттам го осветиха с мощен прожектор.
— Не е Ренър — извика той, след като извади регулатора от устата си. — Някой друг е. Убит е с един изстрел.
Обратно на лодката той разказа на Кордеро и на шефа на водолазния екип какво е видял. Сержантът изрева серия бързи заповеди, а когато мина лодката на Пристанищната охрана, Харват и Кордеро скочиха в нея. Набързо се представиха на Райън и Макгий.
Кордеро показа документите си на двамата офицери от Бостънското полицейско управление, които управляваха лодката, и ги информира за последното известно направление на мореплавателния съд, който преследваха.
— Сега всичко е по радиостанцията — каза един от мъжете.
— Не би следвало да има радиотрафик.
— Така, както се движат из пристанището, тези типове са привлекли вниманието на Бреговата охрана. Сега ги преследват. Ако седнете и почакате, ще се постараем да ви отведем близо до тях. Изглежда ще пресекат пътя ни на около километър и половина оттук.
Кордеро кимна, всички зачакаха, а офицерите от пристанищния патрул даваха газ по целия път напред.
Тяхната лодка беше дори по-бърза от тази на противопожарната охрана и пореше водите на развълнуваното пристанище. Кордеро се бе доближила до Харват, така че той я чуваше въпреки рева на двигателите и фучащия покрай тях вятър.
— Ако не е бил Ренър, то тогава чие е било тялото?
— Нямам представа — отвърна Харват. — Но имам чувството, че Сал е удържал обещанието си.
— Какво обещание? — извика Райън.
— Сабатини заяви, че няма нищо общо с бомбите тази вечер. Ядосали го и щял да се погрижи за виновниците.
— Няма да му се отвори парашутът — обади се Макгий. — Виновният тип е вързан в хотела, а в гърдите му е опрян един МР5.
— Тогава кой подскача по дъното на бостънското пристанище сега?
Райън имаше представа и тъкмо се канеше да отговори, когато като приливна вълна изотзад ги захлупи оглушителен вой.