Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:

Слънцето изгрява над Живерни…
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 ... 137
Перейти на страницу:

Тя се приближава. Вече знае, че няма да й хареса онова, което ще прочете, че думите ще съдържат траурно съобщение.

Приближава се като сомнамбул.

Почеркът е нервен, насечен.

Четири реда.

Няма щастлива любов…

С изключение на онази,

която пазим в паметта си.

За цял живот, завинаги.

Лоренс

Стефани усеща, че краката не я държат. Ръцете й отчаяно се впиват в кората на тополата. Пада на земята. Дърветата танцуват около нея като гиганти, които са се наредили в кръг и изпълняват сатанински танц.

Няма щастлива любов

Знае, че само Лоренс би могъл да напише тези думи. Спомен. Хубав спомен. Значи това е търсил инспекторът.

По светлата й памучна рокля полепват влажна пръст и камъчета. Ръцете и краката й са изцапани. Целите са на петна… Стефани плаче и отказва да приеме истината.

Каква глупачка!

Спомен!

За цял живот, завинаги

Ще трябва да се задоволи със спомена. С живота си. Ще се върне в Живерни, в класа си, в дома си. Ще възобнови всекидневния ритъм. Ще живее както преди. Сама ще затвори вратичката на клетката си.

Ама че глупачка!

На какво е повярвала? Трепери, трепери от студ под сянката на дърветата. Роклята й е мокра. Но защо?! Мислите й се объркват. Не разбира… Тревата й се струва нагрята от слънцето. Все едно. Чувства се толкова мръсна. Прокарва ръка по очите си. Иска да избърше стичащите се по лицето й сълзи.

Боже мой!

Тревожните й зеници не могат да се отместят от двете й длани. Те са червени. Обагрени с кръв!

Стефани усеща, че ще припадне. Нищо не разбира. Вдига ръцете си. Целите са покрити с кръв. Свежда очи. Роклята й е на мокри пурпурни петна, от които светлият памук набъбва.

Тя цялата се къпе в локва кръв!

Червена. Яркочервена. Прясна.

Внезапно листата на дърветата зад нея се раздвижват.

Някой идва.

76

— КАКВО КРИЕШ? Какво криеш в този пакет?

Пол се обръща и въздиша с облекчение. Та това е Венсан! Трябваше да се сети! Той винаги ги преследва навсякъде! Добре, това е просто Венсан. Въпреки че гласът му е особен, а погледът — странен.

— Нищо…

— Как така — нищо?

Фанет има право. Венсан е същинска напаст!

— Добре, щом искаш да знаеш! Виж!

Пол се навежда и разгръща кафявата хартия.

— Очаквай истински шок! Нещастен любопитко!

Пол маха опаковката. Цветовете на нарисуваните от Фанет лилии изригват на слънцето. На картината цветята се поклащат върху водата като незавързани за пристана корабчета, като тропически острови.

Венсан не казва нищо, но не може да откъсне погледа си от картината.

— Хайде, размърдай се! Помогни ми да опаковам картината! — казва енергично Пол. — Трябва да я занеса на учителката. Нали се сещаш, че е за конкурса „Бъдещи художници“…

Гледа гордо Венсан.

— Какво мислиш? Не е ли гениална нашата Фанет? Най-надарената от всички. Изборът й ще е труден — Токио, Ню Йорк, Мадрид, всички световни школи по рисуване ще се бият за нея!

Венсан се надига. Залита като пиян.

— Няма да направиш това! — пелтечи той.

— Кое „това“?

Пол започва да сгъва кафявата хартия над картината.

— Няма да дадеш картината на учителката, защото ще я изпратят на края на света. Защото ще ни вземат нашата Фанет…

— Какво приказваш? Хайде, помогни ми!

Венсан се приближава. Сянката му покрива все още клекналия Пол. Гласът на Венсан изведнъж става властен. Пол никога не е чувал приятеля си да говори по този начин…

— Хвърли картината в реката!

Пол вдига глава и се пита дали Венсан говори сериозно, или не, а после избухва в смях.

— Не говори глупости! Хайде, помогни ми!

Венсан не отговаря. За няколко секунди остава неподвижен, а после изведнъж прави крачка по асфалта, вдига десния си крак и рита лежащата на стъпалата картина. Тя се плъзга, а потокът е само на няколко сантиметра. Ръката на Пол хваща пакета. In extremis80. Държи го здраво и вбесен се изправя.

— Глупак такъв! За малко да я пратиш във водата…

Пол знае, че Венсан няма много възможности. Той е по-силен от него. Ако продължава така, ще му даде да разбере.

— Дръпни се. Разкарай се. Ще занеса картината на учителката, а после двамата с теб ще си разчистим сметките.

Венсан отстъпва два метра под плачещата върба, чиито клони са потопени във водата. Рови в джоба на панталона си.

вернуться

80

In extremis (лат.) — в последния момент, преди преминаване в отвъдното — Бел.прев

1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)