Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Изведнъж ръцете му се наелектризират, като че ли са докоснали оголени проводници. Чак на дъното пръстите му напипват твърда хартия. Ръцете му търсят още, опипват на сляпо плоския пакет с прави ъгли…
Няма съмнение… Това е картината! Пол усеща, че сърцето му бие до пръсване от радост. Картината е на мястото си, просто е била пъхната навътре. Какъв глупак е! И кой би могъл да я открадне? Момчето коленичи и пак дърпа хартията. Най-сетне картината излиза на бял свят.
Да, наистина е тя. Пол я познава. По формата: приблизително шестдесет на четиридесет сантиметра. По кафявия цвят на хартията, с която е завита. Ще я отвори, за да я види още веднъж, за да могат цветовете й да го зашеметят и да избухнат в лицето му.
— Какво правиш тук?
Гласът смразява кръвта му.
Зад него има някой. Някой се обръща към него. Един глас, който Пол познава добре, дори много добре.
Гласът е толкова студен, сякаш се е разминал със смъртта по пътя.
74
ИМА МАЛКО СЯНКА благодарение на ламарините за каптиране на водата. Нещо като голям резервоар. Проклинам себе си, но най-вече краката си. Да прекося равнината от мелницата до река Епт, за мен вече е толкова трудно, колкото да прекося Полярния кръг. Истинска експедиция. А разстоянието е едва километър. Колко жалко! А като си помисля, че Нептун ме чака там… на остров Орти, под сянката на тополите, поне от половин час, ми става още по-тъжно.
Ами просто трябва да дойда на себе си…
Почивам си още няколко секунди и тръгвам отново.
Да не вземете сега да ме поучавате. Знам, че съм вироглава старица. Само че все пак трябва да отида на острова за последен път. За последно поклонение. Там и никъде другаде ще избера оръжието.
И разбира се, точно когато се каня да потегля отново, цъфва Ришар — зад ламарините. Ами да, трябваше да се сетя, че там е колата му — синьо рено 4L паркирано зад бариерата. Ришар Патерностер79 е последният земеделец в Живерни, негови са три четвърти от равнината. Той е селянин с име на свещеник и от тридесет години нито веднъж не е пропуснал да ми махне с ръка, дори когато ме задушаваше с трактора си и пълнеше белите ни дробове — моите и на Нептун — с всякакви гадости заради кошмарното си возило.
Непременно ще ме хване за канарче, за да ми разправя скапания си живот и да сподели с мен становището си за нещастието на човешкия род въобще. Сякаш ще взема да го жаля сега с петдесетте му хектара земя, поддържани като исторически паметник.
Няма как да се размина с него, защото той ме кани да вляза в двора и да се възползвам още малко от сянката на ламарините. Нямам особен избор и тръгвам към него.
Успявам да зърна в далечината облак прахоляк, който се приближава по пътя като пушека на старите влакове в прериите на Дивия запад. Моторът минава покрай фермата, без да намали скоростта си. Но не толкова бързо, че да не мога да го позная.
„Тайгър Триумф“ Т 100.
75
СТЕФАНИ ПРИСТИГА ЗАДЪХАНА на остров Орти. Прекосила е тичешком царевичните поля като нетърпелива тийнейджърка. Като че ли всяка секунда, която забавя любовната й среща, има колосално значение.
Знае, че Лоренс я очаква.
Преминава последните редове царевица, високи колкото ръста й, и тръгва по полянката.
Под тополите на остров Орти е тихо като в катедрала.
Лоренс го няма!
Дали не се е скрил някъде! Дали не си играе с нея?! Явно го няма, защото в противен случай моторът му щеше да е наблизо.
Докато тичаше през полята, не искаше нито да слуша, нито пък да гледа, но ясно бе чула шума на мотор, който бе свикнала да разпознава — мотора на Лоренс. Видя и облачето прах в далечината. Искаше й се да вярва, че се е излъгала. Искаше й се да мисли, че Лоренс сега пристига, въпреки че шумът се отдалечаваше. Искаше й се да вярва, че виновник за това е вятърът. Абсурдно бе да помисли, че мотоциклетът се отдалечава и че Лоренс бяга!
А и защо ще бяга, преди тя да дойде на мястото на срещата им?
Лоренс обаче го няма.
Няма как да не види листа, забит в дънера на първата топола. Най-обикновен лист бяла хартия, върху който са надраскани няколко думи.
79
Pater noster (лат.) — Нашият баща, отец — Бел.прев.