Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Ясно като бял ден. Независимо дали е престъпник, или не, Дюпен блъфира! Серенак се насилва гласът му да прозвучи уверено:
— Блъфирате, Дюпен! Независимо дали сте луд, или не, няма да стреляте!
Жак Дюпен пребледнява още повече. Като че ли ударите на сърцето му са станали толкова бавни, че вече не захранват с кръв артериите над врата му. Едната му ръка се свива върху стоманеното дуло, а пръстите на другата — върху спусъка.
— Не започвайте тази игра, Серенак! Не си играйте на герой! Все още ли не сте разбрали? Искате да ви тежи на съвестта? Предпочитате да има кръвопролитие, вместо да отстъпите?
Всичко се обърква в главата на Серенак. Инспекторът е наясно, че има само няколко секунди да прецени положението. Да реагира инстинктивно. Би искал все пак да има повече време за размисъл, да разисква подробностите по следствието със Силвио Бенавидиш и прословутите му три колони, да потърси връзка между Жером Морвал и всички неизяснени неща в разследването: лилиите, жените, децата, ритуала от 1937 година… При всяко вдишване усеща как хладното дуло се притиска в тялото му.
Половин метър дели двамата мъже. Дължината на дулото.
— Вие сте луд — прошепва Серенак. — Опасно луд. Ще ви предявя обвинение: аз или някой друг.
Нептун изсумтява под тополата, като че ли се е събудил от гласовете на двамата мъже. Вдига замечтаните си очи, напълно безразличен към лудостта им. Когато чува крясъците на Жак Дюпен, наостря уши.
— В името на Бога, Серенак, няма ли да ме чуете? Не сте в състояние да направите нищо. Няма да пусна Стефани да замине. Ако ченгетата се приближат, ако ме притиснете, кълна ви се, че ще я убия, а после ще убия и себе си. Твърдите, че обичате Стефани… Тогава го докажете. Зарежете всичко. Тя ще живее и ще е щастлива. Вие също.
— Шантажът ви е смешен, Дюпен!
Дюпен изревава още по-силно:
— Не е шантаж, Серенак. Не водя преговори. Просто ви казвам какво ще стане, ако не се разкарате. Способен съм да ви застрелям, а също да застрелям и себе си. Вече нямам какво да губя. Разбрахте ли? Можете да извикате всички ченгета на света и пак няма да попречите на кървавата баня.
Дулото натиска още по-силно сърцето на Серенак. Инспекторът разбира, че вече е твърде късно да направи и най-малкото движение. Дюпен е нащрек, пръстът му върху спусъка ще действа бързо.
— Ако стреляте по мен, ще изгубите Стефани. Така или иначе…
Жак Дюпен го оглежда дълго. Отстъпва бавно назад, без да свали пушката си.
— Хайде. Загубихме достатъчно време. За последен път изисквам от вас, инспекторе, да надраскате две-три думи и после да се махнете оттук. Не е толкова трудно. Забравете всичко. И никога повече не се връщайте. Само вие бихте могли да предотвратите касапницата.
Изведнъж устните на Серенак се свиват и той подсвирва. Нептун радостно се отърква в краката му.
— Мислете бързо, Серенак.
Серенак не казва нито дума. Ръката му инстинктивно хваща козината на кучето.
— Предполагам, че познавате Нептун, инспекторе. Всички в Живерни познават Нептун. Веселото куче, което тича след децата. И кой ли не обожава Нептун? И кой не би обикнал това невинно куче? И аз го обожавам, аз го обичам най-много и то често идва с мен на лов…
Като светкавица дулото на пушката се смъква на височината на коленете на инспектор Серенак, на двадесет сантиметра от муцуната на Нептун. За последен път кучето наблюдава двамата възрастни със сляпо доверие. Като бебе, което се усмихва на родителите си. Гърмеж раздира мълчанието под тополите. От упор. Муцуната на Нептун се пръсва и се разкъсва на парчета. Кучето пада като покосено от гръм. Дланта на Серенак се затваря и в нея остава топка лепнеща от кръв козина. По китката, по панталона му и по земята падат парчета козина, вътрешности, остатъци от око и ухо.
Серенак изпада в паника, която нараства все повече и повече. Дулото на пушката на Жак Дюпен се надига отново и обезсмисля всеки опит за трезви преценки. Само за части от секундата пушката се залепва отново за тялото на Серенак. Притиска сърцето му, което никога не е биело с такава скорост.
— Мислете бързо, Серенак.
72
ПРЕЗ ТОЗИ МАЙСКИ ДЕН училището е същински затвор.
16 часът и 29 минути. Децата излизат с викове от класната стая. Като при игра на ястреб78, някои са хванати в летеж от родителите си, чакащи на групички на площада пред кметството, но повечето се изплъзват от протегнатите ръце и хукват по улица „Бланш-Ошде-Моне“.
78
Игра, подобна на гоненицата. — Бел.прев.