Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Мразовит вятър връхлетя пещерата. Съскането спря.
Елида потрепери и прошепна:
- Не знам дали някога ще поискам да се върна по тези земи. Фенрис се засмя, макар и очите му да останаха студени.
- Съгласен съм с вас, милейди.
***
Носиха се сред непрогледна чернота още един ден, и още един. А морето не се показваше.
Елин бе потънала в дълбок, безпаметен сън, когато нечия мощна ръка я стисна за рамото.
- Погледни! - промълви Роуан, погалвайки ухото ѝ с дъха си.
Тя отвори очи и я посрещна бледа светлина.
Не бяха стигнали открито небе, осъзна, като се надигна заедно с другите, несъмнено разбудени от Роуан.
Над тях, накацали по пещерния таван като звезди, приклещени в скалата, сияеха мънички сини светлинки.
Светулки като тези във фенера. Хиляди, - отразяващи се в черната вода. Като че лодката им беше попаднала между две звездни небеса.
С ъгълчето на окото си Елин видя как Елида притиска ръка към гърдите си.
Море от звезди - в това се бе преобразила пещерата.
Красота. Все още имаше красота по света. Звездите още сияеха, горяха ярко, дори под земята.
Елин вдиша прохладния пещерен въздух, синята светлина. Позволи ѝ да се разлее в нея.
Да вдигнат шум до небето. Така се беше заканила веднъж. И наистина бяха разтърсили звездите, но им предстоеше още толкова много работа. Трябваше да побързат. Колко ли невинни страдаха в лапите на Морат?
Красотата още съществуваше - и тя щеше да се бори за нея. Трябваше да се бори за нея.
Потребността за това беше като непрестанно жужене в кръвта ѝ, в костите ѝ. Заедно със силата, която умишлено потискаше, пренебрегваше с всяка глътка въздух. Да се бори - за последно.
Беше избягала от пленничество именно заради това. И докато тренираше, щеше да мисли за онези, които още се опълчваха на Морат, на Майев. Нямаше да се поколебае нито за миг. Нямаше да възпира порива си.
Този път щеше да се увенчае с успех. По всеки възможен начин.
Смарагдът върху брачния ѝ пръстен блестеше от свой собствен огън.
Себично беше от нейна страна да съживи тази връзка, когато кръвта ѝ я обричаше на жертвения олтар, но все пак слезе от лодката, за да ги намери. Пръстените. Впоследствие ѝ бе хрумнало да оберат съкровищницата. Но щом щеше да живее без белези, без нещо, което да ѝ напомня къде е била, коя е била, какво е обещала, ѝ трябваше поне подобно доказателство.
Елин можеше да се закълне, че живите звезди над тях пееха, небесен хор, чийто химн витаеше из пещерата.
А реката носеше към морето и тяхната песен заедно с лодката.
39
Вражеската армия пристигна не след три дни, нито четири, а след пет.
Благословия и проклятие, реши Несрин. Благословия заради времето, което им остави да се подготвят, да могат руките да отнесат част от по-беззащитните жители на Аниел в един заснежен лагер отвъд Белия зъб.
И проклятие заради страха, който лека-полека се загнездваше в душите на онези, които не желаеха или не можеха да стигнат дотам. До залез на четвъртия ден вече виждаха черните редици да маршируват към тях по хълмовете на Оуквалд, изсичайки дърветата по пътя си.
До изгрев на петия ден врагът наближаваше езерото, равнината.
Несрин бе яхнала Салки, кацнал върху една от високите кули на крепостта. Борте седеше на Аркас до нея.
- Уж са армия от демони, а се придвижват по-бавно от майката на моята еж.
Несрин изсумтя.
- Армиите водят конвои с провизии. А тази трябваше да прекоси цяла река и да обезлеси всичко по пътя си.
Борте подсмръкна.
- Струват ми се прекалено много усилия за някакво си малко градче.
Рукините наистина не бяха впечатлени от Аниел, не и след като бяха лагерували в Антика преди полета до тези земи.
- Ако спасим града и превземем Ферианската падина на север от него, ще си освободим пътя в тази посока. Може да е грозно място, но е ключово за стратегията ни.
- О, земята е красива - каза Борте, отправяйки поглед към езерото, лъснало под зимната светлина. Парата от близките горещи извори се стелеше по гладката му повърхност. - Но сградите...
Тя сбърчи лице в гримаса.
Несрин се засмя.
- Май си права.
Погледаха за малко как армията пъпли към тях. Хората вече бягаха панически по улиците, изкачваха се по безкрайните стъпала и покрай назъбените парапети на крепостта.
- Изненадвам се, че Сартак ще позволи на бъдещата си императрица да се бие с врага - подхвърли иронично Борте.
Момичето я подиграваше безпощадно през изминалите седмици.
Несрин се смръщи.