Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Трябваше да изчезнат от пещерата възможно най-бързо, а поканата, която му отправяше, доказателството, че още искаше онова помежду им, брачните клетви, които бяха положили един към друг...
- Предполагам, че лъскавият смарагд е за мен - поусмихна се Роуан.
Тя се засмя. И този тих звук беше по-ценен за него от пръстените, които беше намерила.
Елин хвана ръката му и Роуан опита да сдържи трепета си на облекчение, да не падне на колене пред нея, докато му слагаше рубинения пръстен. Пасна му идеално, макар и изкован за краля, погребан в могилата.
Без да каже и дума, той взе нейната ръка и ѝ сложи смарагдовия пръстен.
- В добро и зло - прошепна.
Очите ѝ се обточиха в сребристо.
- В добро и зло.
Напомняне - и клетва, по-свещена от сватбените оброци, които бяха положили на онзи кораб.
Да вървят по пътя заедно, дори след мрака на железния ковчег. Да посрещнат заедно каквото и да ги очакваше в Терасен, дори напук на древните обети към боговете.
Той погали с палец опакото на ръката ѝ.
- Пак ще ти направя татуировката. - Тя преглътна, но кимна. - Ще ти направя и още една. - Добави Роуан. - И на теб, и на мен.
Елин вирна вежди, но той стисна ръката ѝ. Ще разбереш, като му дойде времето, принцесо.
Тя пак се поусмихна. И този път не игнорира безгласните му думи. Колко типично.
Той отвори уста . да ѝ зададе въпроса, който го изгаряше от дни. Мога ли да те целуна? Но Елин изтръгна ръката си от неговата.
Възхищавайки се на брачния пръстен, тя я обърна с дланта нагоре и стисна устни.
- Ще трябва да си възвърна формата.
По ръцете ѝ нямаше нито един мазол.
Тя сведе намръщен поглед към измършавялото си тяло.
- И да понатрупам мускули. - Думите ѝ прозвучаха треперливо, но тя сви ръце в юмруци и ги отпусна до тялото си, подсмихвайки се заради дрехите си от Мъглив рид. - Ще е точно като едно време.
Опитваше се. Опитваше се да си върне онази дръзка самоувереност. И той щеше да следва примера ѝ. Докато всичко не се наредеше.
Роуан ѝ се усмихна закачливо.
- Точно като едно време - каза и тръгна след нея през прохода, водещ от могилата към абаносовочерната река. - Нос повече недоспиване.
Можеше да се закълне, че проходът се нагря. Елин обаче не спря.
По-късно. Този разговор, тази недовършена работа помежду им щеше да остане за по-късно.
38
Явно кралицата и консортът ѝ се нуждаеха от миг насаме. Елида се изненада повече да види Фенрис в красивия му елфически облик, отколкото златото, което носеха двамата с Гавриел.
Лоркан се засмя приглушено, докато го изсипваха в раниците си. За толкова съкровища някои хора дори не можеха да си мечтаят.
- Поне е предвидлива.
Фенрис застина, клекнал пред торбата си. Златото в ръцете му блещукаше като косата му, а в тъмните му очи нямаше ни най-малко топлина.
- В това положение сме единствено заради теб.
Лоркан се напрегна осезаемо и Елида замръзна. Гавриел остави съкровището и бавно плъзна ръка към кинжала в ножницата си.
Но тъмнокосият воин просто килна глава.
- Често ми се напомня - отвърна, без да погледне Елида. Фенрис му се озъби.
- Когато всичко това приключи - изсъска той, - двамата с теб ще си разчистим сметките.
Лоркан оголи зъби на свой ред в брутална усмивка.
- За мен ще е удоволствие.
Елида знаеше, че говори искрено. На драго сърце щеше да поеме агресията на Фенрис, да се хвърли в унищожителния, кървав сблъсък.
Гавриел въздъхна и кехлибарените му очи срещнаха тези на Елида. Нямаше как да ги помирят.
Въпреки това Елида си пое дъх, канейки се да ги увери, че раздорът помежду им, бил той породен от желание за мъст, нямаше да укроти гнева им, когато Елин и Роуан се появиха от прохода.
Голдрин висеше от хълбока на кралицата, несъмнено върнат ѝ от принца. Лъскавият му рубин, приличащ на аметист под синята светлина на фенера, се полюшваше с всяка стъпка на Елин.
Тъкмо влизаха в лодката, когато откъм прохода долетя съскане.
Роуан и Гавриел побързаха да я отблъснат от брега. Съществата, които я теглеха, се устремиха напред по реката.
Просветнаха остриета и безсмъртните воини застинаха като статуи.
Елин не извади Голдрин. Не запали огън в дланта си. Просто стоеше до Елида с каменно лице.
Съскането се усилваше. Обгърнати в сенки и покрити със струпеи ръце задращиха по свода на прохода, отдръпвайки се от светлината.
- Някой май негодува заради изчезналото съкровище - прошепна Фенрис.
- Ще се наложи да се наредят на опашката - отвърна Елин и Елида можеше да се закълне, че златистите ѝ очи проблеснаха в мрака, сякаш озарени от скрита надълбоко светлина, която бързо изчезна.