Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Елида я побиха тръпки, а Елин едва сдържа своите.
И свика достатъчно сили да попита Роуан:
- Същите ли са като онези от погребалните могили, в които влизахме?
Той изопна гръб и очите му заискриха от въпроса ѝ - или просто от това, че беше проговорила. През последните дни стоеше неизменно до нея - мълчаливо, неотклонимо присъствие. Дори докато спяха, оставаше на една ръка разстояние от нея, без да я докосва, просто наблизо. Достатъчно близо, че ароматът му на заснежени борове да я приспива.
Роуан опря ръка в ръба на лодката.
- Из Вендлин има много погребални могили, но доколкото знам, между Камбрийските планини и Доранел няма други, освен онези, които ние посетихме. Не подозирах обаче, че гробниците им са издълбани толкова надълбоко.
- Трябвало е да си направят собствени входове, защото вратите на повърхността вероятно са заключени - отбеляза Гавриел, оглеждайки една по-голяма вдлъбнатина вдясно пред тях.
Не просто вдлъбнатина, а сух вход на пещера, водеща нагоре в непроницаемия мрак.
- Спрете лодката! - нареди Елин.
Заповедта ѝ накара всички да замлъкнат, дори Роуан.
Тя посочи брега край пещерния вход.
- Спрете лодката! - повтори.
- Не знам дали можем - промълви Елида.
Двете се бяха принудили да използват кофа за естествените си нужди през изминалите няколко дни, докато спътниците им подхващаха случайни разговори, само и само да направят тишината по-търпима.
Но лодката се отправи към дупката в скалната стена, намалявайки скоростта си. Фенрис се надигна и задуши въздуха, докато приближаваха брега. Роуан и Лоркан се провесиха през ръба на лодката, опирайки ръце в камъка, за да смекчат сблъсъка.
Елин дори не изчака лодката да спре да се люлее, преди да грабне фенера и да изскочи на загладената от реката скала.
Роуан изруга и се втурна след нея.
- Стойте тук! - предупреди онези в лодката.
Елин не си направи труда да провери кой му се бе подчинил, а закрачи към пещерата.
***
Кралицата постъпваше безразсъдно и преди Каирн и Майев да я изтезават два месеца, но явно мъченията бяха прогонили и остатъка от здравия ѝ разум.
Лоркан се въздържа да сподели наблюдението си, озовал се насаме с Елида в лодката. Гавриел и Фенрис тръгнаха след Роуан и Елин и вече единствената следа от тях беше избледняващата синкава светлина по скалните стени.
Не светлина от огън. Елин не беше запалила и искра, откакто бяха влезли в пещерата.
Елида седеше срещу него от лявата страна на лодката, облегнала гръб на извития ѝ ръб. През последните минути не беше проронила и дума, забола поглед в притъмнелия пещерен вход.
- Могилните твари не са страшни, ако си въоръжен с магия - отбеляза неочаквано дори за себе си Лоркан.
Тя плъзна тъмни очи към него.
- Е, аз нямам, така че, прощавай, но ще остана нащрек.
Някога му беше казала, че макар и в рода Локан да имало магия, тя самата не била наследила нито капчица от нея. Той обаче не ѝ бе казал, че още от самото начало смяташе находчивостга ѝ за могъща магическа сила независимо от напътствията на Анийт.
- Не ме тревожат тварите - продължи Елида.
Лоркан огледа кротката река, скалните хлътнатини около тях и отвърна:
- Ще ѝ е потребно време да дойде на себе си.
Очите ѝ се взираха все така укорително в него.
Той опря лакти в коленете си.
- Върнахме си я. Вече е с нас. Какво повече искаш?
От мен - не добави обаче.
Елида изправи гръб.
- Не искам нищо.
От теб.
Той стисна зъби. Май тук щяха да си кажат всичко в очите.
- Още колко време очакваш да изкупвам вината си?
- Започна да ти омръзва ли?
Лоркан изръмжа.
Тя просто продължи да се взира в него.
- Дори не съзнавах, че изкупваш вината си.
- Е, тръгнах с вас, нали?
- Заради кого? Роуан? Елин?
- Заради двамата. И заради теб.
Ето. Нека знае.
Въпреки синкавото сияние на фенера, видя как бузите ѝ поруменяват. И напук на това процеди през стиснати устни:
- Казах ти още на плажа: не желая да имам нищо общо с теб.
- Значи допуснах една грешка и вече съм ти смъртен враг?
- Тя е моята кралица, а ти призова Майев, разкри ѝ къде са ключовете и просто стоя безучастно, докато я измъчваха.
- Нямаш никаква представа какво прави кръвната клетва. Никаква.
- Фенрис се измъкна от нея. Намери начин.
- И ако Елин не беше наоколо, за да го спаси, щеше да умре. - Той се засмя безрадостно. - Ти вероятно това си искала.
Елида не отвърна на последния му коментар.
- Дори не опита.
- Напротив! - изръмжа наново той. - С всички сили се борех срещу нея. Но не беше достатъчно. Ако ми беше заповядала да прережа гърлото ти, щях. А ако бях намерил как да се изтръгна от клетвата, щях да умра и тя вероятно щеше или да те убие, или да те плени. Единствената ми мисъл на онзи плаж беше да накарам Майев да забрави за теб, да не взима теб...