Кралство на пепелта

Роуан не бе извадил оръжията си. Стоманата не помагаше срещу могилните твари. Само магията ги убиваше.

Можеше единствено да гадае защо Елин бе настояла да спрат, какво искаше да види. Проходът ги отведе до малка пещерна зала, озарена от блясъка на злато.

Купища злато - и сянка, облечена в черна дрипава роба, мяркаща се до саркофага в центъра.

Роуан изръмжа предупредително, ала Елин не атакува.

Просто сви ръка в юмрук до тялото си и остана неподвижна. Могилната твар изсъска. Елин продължи да я наблюдава.

Сякаш не искаше, не можеше да достигне силата си.

Гърдите на Роуан натежаха. Магията му шибна съществото с камшик от лед и вятър.

То изпищя и изчезна.

Елин задържа за секунда погледа си на мястото, където бе стояло, после надникна през рамо. В очите ѝ просветна благодарност.

Роуан просто ѝ кимна. Не го мисли.

Тя върна поглед напред, игнорирайки безгласните му думи.

Време. Нужно ѝ беше време да се възстанови. Макар че неговото Огнено сърце щеше да се преструва, че не е така.

Роуан проследи погледа ѝ. В другия край на гробницата, отвъд саркофага и скъпоценностите, някакъв свод водеше към друга пещерна зала. Съседна гробница или преддверие към изхода.

- Нямаме време да търсим път навън - прошепна ѝ, когато Елин тръгна през гробницата. - Пък и в пещерите е по-безопасно, отколкото на повърхността.

- Не търся път навън - отвърна му тя с онзи спокоен, невъзмутим тон. Наведе се и грабна шепа златни монети, изсечени с лика на забравен крал. - Ще ни трябват пари за пътуването. И боговете знаят за какво още.

Роуан вирна вежда.

Елин сви рамене и пъхна златото в джоба на пелерината си.

- Или жалкото дрънчене, което чух в кесията ти, не е доказателство, че си разорен?

Искрата на хитроумен хумор, закачката в гласа ѝ... Опитваше се. Заради него, заради другите, може би дори заради самата себе си - опитваше се.

Ето защо се налагаше да ѝ отговори в същия дух. Той килна глава.

- Наистина имаме отчаяна нужда да напълним хазната. Гавриел се покашля.

- Нали знаете, че това злато принадлежи на мъртвите.

Елин пъхна още шепа монети в джоба си и се втурна към обиколка из съкровищницата.

- Мъртвите не си купуват билети за кораби. Нито пък коне.

Роуан се подсмихна шеговито на Пумата.

- Чу дамата.

Ярка светлина проблесна от мястото, където допреди малко Фенрис душеше един сандък с бижута и елфът вече стоеше пред тях. Сивите му дрехи бяха износени, но цели - не и толкова окаяни, колкото празното изражение в очите му.

Елин спря да пълни джобовете си със скъпоценности.

Гърлото на Фенрис подскочи, като че се мъчеше да си спомни как се говори. После промълви сипкаво:

- Ще ни трябват повече джобове.