![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
„Иди да поговориш с падишаха! – подсказа гласът, който пулсираше във всяка клетка от мозъка й. – Не си ли ти единственото негово слънчице, единствената негова луна? Хвърли се в краката му. Кажи му: „Не искам съпруга, който ми е намерила мама!“
И тя се замисли. Вярно, вече си е произнесъл заповедта, но той не би искал да я изтезава. Лесно му е да я нарича „мое слънчице“, „моя луничке“. Ето че слънчицето залязваше.
Сама се окуражи: „Ще успея да убедя татко да си отмени заповедта" Кой знае, това е ум на падишах. Може би ще измисли друг начин ди предотврати тази работа.
Напълно възможно бе и другото – този неин баща да се ядоса, да се вбеси.
Можеше да я накаже. Замисли се: „Няма да се изненадам, ако кипне: „Що за неуважение нашата дъщеря да противоречи на бащината заповед! При това иска да построим за Хъзър Реис шестдесет кораба и с женския си мозък се намесва в държавните дела, а в същото време търси под вола теле на мъжа, когото сме й избрали“.
Всъщност в този момент въобще не й беше до шестдесетте корана на Хъзър Реис. Нито до Чешмата на Дилруба, нито до майстор Синан от Аърнас.
„Никога няма да стане! – промълви си тя в мрака. – Хайде де, поискай шестдесет кораба, кажи му да назначи батко Мехмед за управител на провинция Сарухан на мястото на Мустафа. И сякаш това му е малко, вземи че го подхвани да си оттегли заповедта, защото ти не искаш да се омъжваш! Да си преглътне думата, да скъса фермана! Той като нищо ще ме изгони, защото напълно ще си го заслужавам.“
Някой леко тропна на вратата, но на Михримах й се стори, че сред тишината е изтрещял залп. Скочи на крака. Това й прекъсна мисълта и раздразни дълбоко скрития гняв.
– Кой е?
– Аз съм, Есма.
В гласа на гувернантката й се прокрадваше страхът да не я ядоса.
– Не искам никого!
Отвън настъпи мълчание. Не след дълго гувернантката плахо възкликна:
– Браво, моя принцесо! Аз никой ли съм?
Изглежда, момичето произнесе тези думи съвършено съзнателно. Драмата на Михримах зависеше само от думата на баща й, но по същия начин бъдещето на Есма пък зависеше от това дали Михримах щеше да заповяда: „Изгонете това момиче! Не я искам!“
Тревогата и мъката в гласа й покърти Михримах. Сети се какво й каза един ден: „Ти си моята най-съкровена приятелка. Майка ми си има своята Мерзука, а аз си имам моята Есма“.
Сега обаче не й се искаше да вижда дори и нея.
– Остави ме на мира, Есма!
Отново последва мълчание. След което Есма промълви:
– Ако искате, строшете ми краката, отрежете ми езика, но аз не мога да оставя моята принцеса да стои там, на тъмно, съвсем сама.
Преди още да получи отговор, вратата се открехна. В стаята пролази първо трепкащата светлинка на свещника.
– Не искам да чувам и дума! – промърмори Михримах, застана с гръб към вратата и прикова очи в прозореца.
В отраженията по стъклото тя видя Есма да влиза в стаята. Образът на момичето се плъзна през очертанията на собствената й физиономия. Светлината от свещника, който носеше, отплува към трите вдлъбнати полици в стената отдясно.
В следващия момент се появи Есма – същинска фея. Разкая се, че я заподозря като шпионка на Хюрем. „Моята добра фея!“ – си рече наум.
Дали тя можеше да измисли някакъв начин?
„Есма е умно момиче. Ако споделя с нея, може би ще ми посочи изход. Нали две глави са по-умни от една?“
Светилниците по полиците се разпалиха и в стаята стана малко по-светло. Сега Михримах видя в отражението на стъклото как гувернантката й отива към четирите големи светилника отляво. Гъстият мрак в стаята се разсея и сега отражението на Есма в прозореца придоби плът и кръв. Феята беше изчезнала, на нейното място се появи Есма дадъ. Усети как бледата надежда в душата й бързо погасва. Сама се упрекни „Как би могла да измисли изход моята гувернантка, след като на самата мен не ми стига умът!“.
Когато Есма запали и големите светилници, вълшебството от стъклото на прозореца, в което се взираше Михримах, мигновено изчезна.
– Благодаря ти! – промълви. – Вече можеш да се оттеглиш, Есма!
Виденията от стъклото бяха изчезнали, но Михримах продължаваше да гледа към прозореца така, като че ли се е наслаждавала там на някакъв свят, на който не е могла да се насити.
Есма се престори, че не е чула заповедта, дойде до креслото, където седеше нейната господарка, и се сви в краката й. Михримах я погледна косо, без да се обърне към нея.
– Не чу ли? – попита троснато. – Казах да си вървиш! Искам да остана сама!
Въпреки обидата, Есма не пропусна подтекста в тона й: „Не си отивай! Остани! Имам нужда да говоря с някого!“