Време на мъчения [bg]

Сега тези работни места постепенно намаляваха, а най-големият работодател в Западна Вирджиния беше „Уолмарт“. Последиците от неуспехите на цели поколения обаче не можеха да бъдат лесно заличени, което днес означаваше затлъстяване, злоупотреба с наркотици, бъбречни заболявания, емфиземи и най-ниското ниво на образование в цялата страна. Западна Вирджиния беше попаднала във водовъртежа на упадъка.

Ала и Мартин, също като Едуард Хенкел, обичаше този щат: величавите му пейзажи, въпреки усилията на минните и химическите компании да ги погубят, и почтеността на хората, въпреки корупцията на ония, от които се очакваше да защитават интересите им. И, разбира се, твърдоглавието на тези, последните, които бяха станали свидетели на това как поколения наред работят до смърт за една индустрия, която през 1972 г. доведе до срутването на една от стените на въгледобивния басейн и заливането на шестнайсет града по продължението на Бъфало Крийк Холоу. Инцидентът уби сто двайсет и пет души, а индустрията го обяви за Божия воля.

Мартин разказа всичко това на Паркър, докато слънцето грееше над пазара, а на изток Хенкел и хората му напразно обикаляха из Отреза.

— Окръг Пласи се управлява от Отреза — каза накрая Мартин. — И причината това да бъде допускано векове наред е, че го правят по-добре от щатските власти. Ако оплескаш водоснабдяването или замърсиш някоя река или поток, отговаряш пред Отреза. Ако се опиташ да спретнеш лаборатория за метамфетамини, Отрезът ще я унищожи и ще ти даде двайсет и четири часа да се разкараш, а за твое добро е никога повече да не се връщаш. Ако се захванеш с каквато и да било престъпна дейност — не дай си боже, да вдигнеш ръка срещу жена си, — Отрезът веднага ще те пипне и повече няма да го повториш.

Паркър се замисли над това.

— И всичко това в името на реда и доброто управление?

— Всичко това в името на спокойствието. Те не искат никой да ги закача.

— Защо?

— Официалната версия: за да си живеят, работят и гледат собствените си дела.

— А неофициалната?

— Задай въпроса какви са тези дела.

— И ще получа ли отговор?

— Не и от мен, но не съм аз човекът, когото трябва да питаш.

— А кого да питам?

— Шерифа на окръг Пласи, Ед Хенкел. Хич не харесва Отреза — толкова, че е станал трън в задника на някои хора в Чарлстьн. Непрекъснато вдига тревога. И дъжд да завали, пак Отрезът ще му е виновен. Ако можеше, щеше да изгори цялото им селище и да го засипе със сол.

— Как тогава са го избрали?

— Може би в Пласи има достатъчно хора, които вярват, че властта не трябва да се дава на Отреза — или поне, че той трябва да се държи под контрол.

— Дали Хенкел ще се съгласи да говори с мен?

— Питай го.

— Ще му кажеш ли да ме очаква?

— Можеш да се обзаложиш.

— Предпочитам да не го правиш.

— С цялото ми уважение, но предпочитанията ти слабо ме интересуват. И аз имам един въпрос: колко проблеми мислиш да докараш на окръг Пласи?