Време на мъчения [bg]

66

Четирите издирвателни групи се движеха през Отреза и постепенно се приближаваха към Квадрата. Оберон поддържаше дискретна връзка с всички през късовълновите радиостанции, които Отрезът предпочиташе да ползва на своя територия пред мобилните телефони. Използваше и помощта на няколко деца, които му донасяха информация. Когато групата на Хенкел стигна до Квадрата, децата вече не ги следяха, а бяха изчезнали обратно в гората.

Посрещнаха ги мъже и жени с топла супа, прясно изпечен хляб и кани с кафе. Хенкел познаваше повечето лица и имена, макар някои от по-възрастните да излизаха толкова рядко от Отреза, че му беше трудно да си ги спомни. Всички те наблюдаваха натрапниците с мълчалива враждебност, подправена с леко любопитство: за пръв път от години, със сигурност отпреди времето на шериф Дъгар, толкова дълбоко в Отреза навлизаха външни лица.

Хенкел отпиваше от кафето си и се разхождаше из Квадрата с преувеличено спокойствие. Попиваше всичко, което виждаше, отбелязваше си разположението на къщите, другите постройки и пътеките, пресмяташе разстоянията помежду им. Щом се прибереше у дома, щеше да начертае карта на Отреза по наблюденията си, а после щеше да допълни информацията от другите си колеги. „Гугъл Карти“ не вършеше работа по отношение на Отреза — като се изключи Квадратът, по-голямата част от земята беше покрита с вечнозелени гори и дори по-главните пътища бяха достатъчно тесни, за да бъдат затулени от клоните.

Оберон стоеше до стъпалата на най-голямата къща и наблюдаваше движенията на Хенкел. Беше поел премерен риск, като позволи на шерифа да претърси Отреза. И двамата знаеха, че това е най-вече показна акция. Пери Лътър не беше влязъл в Отреза, а и да беше, какво? Ако лежеше някъде безпомощен или мъртъв, щяха да го открият само ако се спънеха в него. А претърсването беше повече от повърхностно. Оберон съзнаваше, че действителната цел на Хенкел е да забие флаг в Отреза, да покаже, че няма намерение повече да търпи феодалното владение. Претърсването представляваше значителна ескалация на враждебността между шерифа и Отреза, но все още не се знаеше дали Хенкел ще събере достатъчно улики, за да отправи по-сериозно предизвикателство. Не беше сигурно и дали Оберон и останалите ще успеят да изчакат до края на мандата му, преди да се погрижат да бъде наследен от някого, който е съгласен да ги остави на мира.

Хенкел не беше видял Касандър, а заместникът на Оберон трудно оставаше незабелязан. Сякаш той, по свой си начин, изпитваше още по-силно закрилническо чувство към Отреза. В случая обаче, изглежда, беше оставил по-неуравновесения от двамата си синове да бъде неговите очи и уши. Лусиъс седеше на една маса, изработена от масивна дървена плоскост, видимо отрязана от ствола на вековно дърво и подпряна на четири по-малки дънера, по които още имаше парчета кора, и дялкаше ръба й с дълъг нож. Вниманието му беше фиксирано върху ножа и дървото и единственото, което за миг го разсея, беше погледът, който Оберон му хвърли, а Хенкел не пропусна. Враждебността му беше гола и ясна като острието в ръката на Лусиъс.