Краля демон [bg]

— Авърил Демонаи е консорт на кралицата — изтъкна Хан. — И баща на принцесата-наследница. Това далеч не е нищо.

— Не вярвай на илюзии — предупреди го Птица. — Според Рийд в наши дни е най-важно да отстояваме традиционните си граници срещу магьосниците.

„А мен не ме интересува мнението на Рийд“, помисли си Хан.

— И какъв е планът — попита той. — Заминаваш с тях за Демонаи ли?

Птица кимна.

— Скоро тръгваме. Само дето… Рийд не иска да оставяме лагера, докато Жарава е още тук.

— Е, няма да ги притеснява още дълго — увери я Хан и собственото му чувство за вина заби ножа още по-надълбоко. — Тръгне ли си оттук, сигурно повече няма да го видим.

Птица отметна къдриците от потното си чело.

— Смяташ ли… смяташ ли, че е добра идея Жарава да замине за Одънов брод? Да се обучава за магьосник?

Хан впери поглед в нея.

— Нима има избор? Ти сама каза, че…

— Май… май е най-добре просто да се пресели в Превалски брод. — Птица не смееше да го погледне в очите.

Хан се приведе напред.

— И какво да прави там? Той не е равнинец. В града не се ценят уменията му.

— Ще научи някой занаят. А после… от време на време ще го посещаваме. — Тя вдигна с надежда поглед към него. — Може би… без специално обучение… магията просто… ще се разсее.

— Така ли мислиш? Или Рийд ти ги разправя такива? Смяташ ли, че Върба би изпратила Жарава толкова надалеч, ако решението е така просто?

Тя поклати глава.

— Не. Но… демонайците не искат Жарава да отива в Одънов брод.

В стомаха на Хан се зараждаше жестока студена ярост и плъзваше към крайниците му, ала той положи усилия гласът му да прозвучи кротко.

— Не го искате тук, но и не искате да го изпращате в Одънов брод. Просто искате да изчезне, така ли?

— Не! Обичам Жарава. На Рийд обаче не му харесва идеята да обучаваме магьосник, познаващ толкова добре Призрачните планини и посветен така дълбоко в тайните на клановете. Ами ако се върне… преминал на тяхна страна? — Тя погледна Хан умолително.

— Не разбирам от политика — гласът на Хан бе по-крехък от речен лед. — Само гледам да преживея. Но мен ако питаш, се отнасяте към Жарава, сякаш той е врагът. А не се сещам за по-добър начин да го тласнете към противниковата страна. Ти прави каквото искаш, но аз съм там, където е Жарава.

Същото се опита да каже и на Жарава. За да знае, че не е сам. Че Хан е готов да тръгне с него и да му помогне с каквото може.

Хан вдигна поглед и видя, че по бузите на Птица тихо се стичат сълзи. Не си спомняше досега да я е виждал в такова състояние.

— Ей — обади се, след като ѝ даде няколко минути. — Недей така. Приятели сме открай време. Ще намерим изход.

— Винаги съм искала единствено… да бъда демонайски воин — прошепна тя. — А ето че сега, каквото и да направя, ще предам някой.

— Достатъчно е да си спомниш кои са приятелите ти. Да покажеш на демонайците какво е то преданост.