Краля демон [bg]

След инцидентите в Южен мост и неуспешния опит да уволни Мак Гилън от гвардията, Едън Бърн предложи на Амон да го прехвърли в някой по-безопасен квартал, където вероятността Гилън да го намери, за да си отмъсти, щеше да е по-малка.

Амон отказа. Като изключеше поста в личната гвардия на Раиса (с всичките му рискове и изкушения), най-опасните улици на Превалски брод бяха единственото място за него. Затова вместо да изпрати Амон в друг район, Едън прехвърли съкурсантите му от Одънов брод в Южен мост, та да има кой да му пази гърба.

Амон не можеше да отрече едно — Южен мост представляваше отлична учебна площадка. За два месеца по улиците му научи повече, отколкото за година в Одънов брод, макар че тукашният учебен план беше доста по-различен и имаше съвсем друга насока. Амон знаеше, че някой ден ще му потрябват и теоретичните, и стратегическите, и историческите познания, придобити в Уийн.

Във Вехтошарника и Южен мост се учеше как да преодолява потенциално опасни ситуации, без да си вади меча. Как по нечие лице да разбере дали собственикът му се гласи да избяга, или да се отбранява, дали лъже, или казва истината.

Учеше се как да успокои жертвата, за да получи информацията, необходима за залавянето на крадеца. Мътеше ли се нещо лошо, надушваше го във въздуха.

Успя дори да си изгради няколко мрежи от тукашни жители и те вече не се тревожеха, че ще ги предаде, ако му подават сведения за познати им крадци или воюващи улични банди. Спечели доверието и на другите войници от Южен мост — поне на добрите — дори започнаха да го възприемат като свой неофициален командващ.

Общо взето, Амон чувстваше, че прави нещо добро, независимо от Мак Гилън. А най-хубавото беше, че успехите му бяха постоянен трън в очите на сержанта.

Една нощ се върна в стражевата кула с патрулната си група и намери баща си в съвещателната стая, разгърнал няколко карти върху дългата маса. Беше два след полунощ. От съседното помещение се носеше грохотно хъркане. Джак Барнхаус, дежурният стражар, обикаляше нервно из стаята, кършейки ръце.

— Ако беше тук, сержант Гилън сигурно щеше да ти каже това-онова — увери го ефрейтор Барнхаус. — Но нямам представа къде е в момента.

— Момчета, отчетете се пред ефрейтор Барнхаус и отидете да поспите — нареди Бърн на отряда на Амон. — Трябва да поговоря насаме с ефрейтор Бърн.