Краля демон [bg]

Кошница с картички и покани стоеше върху масичката във фоайето ѝ, но на Магрет ѝ бе наредено да отклонява всички от името на принцесата. След като се разчу за мнимото ѝ неразположение, неспирен поток от подаръци и цветя се заизлива към покоите ѝ и от тежката смесица от аромати наистина едва не ѝ призля.

Всяка сутрин пристигаха по дузина рози от Мика Баяр, всеки ден различен цвят. Магрет отказваше да ги приеме и те продължаваха да се трупат в коридора, който накрая заприлича на олтара на забравена богиня. Раиса започна да ги разпраща на придворните си дами и лечителите в храма.

Мика ѝ изпрати и няколко писма с молба за разрешение да я посети, тя обаче не му отговори. Дойката продължаваше да спи в нейната стая, а пред вратата ѝ неизменно се навърташе по някой страж. Очевидно кралицата беше решила да предотврати всякакви тайни любовни срещи и по-нататъшни магьоснически интриги.

С което ѝ попречи да вижда и Амон. Раиса си мечтаеше да се измъкне през тунела и да се изкачи до градината, а той да я чака някъде по калдъръмените пътеки или седнал на някоя пейка. Усещаше, че мислите ѝ се връщат все по-често и по-често към него.

Когато не бленуваше за Амон Бърн, я преследваше образът на Хан Алистър. Уличният главатар я пресрещаше в сънищата ѝ с наперената си походка, с остър като бръснач ум и иронична усмивка. Тя си спомняше как я избута зад себе си, пъхна нож в ръката ѝ и я защити от шестимата Вехтошари.

„Следващия път, като решиш да заколиш някой, не му мисли толкова“, беше я посъветвал той. А сега вече го нямаше. Дали не се беше поколебал в някой критичен момент, коствал му живота? Дали не бе имало начин тя да го спаси?

А нейна работа ли беше да го спасява?

„По-добре да ходя по тържества — замисли се Раиса. — Така няма да ми остава толкова време за размисъл.“

Посещаваха я единствено шивачи, фризьори и бъбривите ѝ придворни дами, които спяха до обяд и прекарваха ранните си следобеди в покоите на Раиса. Обсъждаха приеми и рокли, преди да се оттеглят по стаите си, за да се приготвят за предстоящата вечерна забава.

За връх в социалния живот се считаше да ти гостуват кралски особи от Юга, независимо от тежкия период, в който се намираха южните кралства. Затова, в отсъствието на Раиса от обществената сцена, семейство Томлин и лейди Хересфорд посещаваха безкрайна върволица от танцови забави и официални вечери, без да им остава почти никакво време в промеждутъците да се позавъртят в будоарите си.

Раиса пропусна дебютантския бал на Мелиса Хакам, но Миси дойде на следващия ден да ѝ разкаже как е минал. Имаше торбички под очите и се прозяваше постоянно, будувала до малките часове на нощта.

— Жалко, че не можа да дойдеш. Мама остана толкова разочарована — сподели ѝ Миси. — Постоянно ме сватосваше за гнусния Арно Менхолд. Представяш ли си? Лейди Мелиса Менхолд? Колко ужасно.

— Кой е той? — попита незаинтересовано Раиса, само и само да спре словоизлиянието ѝ.