Краля демон [bg]

— Една сутрин малко преди церемонията по преименуването, докато се разхождала в гората, Водна песен срещнала млад мъж, напет странник, чужд на клановете и неканен по техните земи. — Направи драматична пауза и продължи. — На ръката си младежът носел изящен пръстен, осеян със смарагди. Той попитал Водна песен дали иска да го пробва.

Думата „Не!“ пробяга из храма. Цялата публика беше в плен на разказвачката Елена Демонаи. С изключение на Хан, чието внимание бе насочено към видимото страдание на Жарава и болката, изписана по лицето на Върба.

— Тя сложила пръстена на ръката си и се потопила в дълбок сън — продължаваше Елена. — Събудила се сама в гората. Вече се била спуснала нощ и Водна песен треперела от страх и студ. Младият странник бил изчезнал заедно с пръстена. Тя се върнала в лагера и скоро научила, че носи дете в утробата си.

Така се явила на церемонията по преименуването. Понеже владеела силна магия, я избрали да чиракува на Елена Демонаи, матриарха на Демонаи. Получила името Върбова песен и всички започнали да я наричат Върба.

Елена спря и огледа слушателите си. Всеки знаеше как ще продължи разказът ѝ.

— Върбова песен родила момченце и го нарекла Жарава. Тази вечер той стои пред вас.

Смаяният поглед на Хан отскочи от Върба към Жарава и обратно към Елена. Значи това беше неразказаната история за липсващия баща на Жарава, който явно е бил магьосник.

— Жарава е наследил много от майка си — отбеляза Елена с тъжна усмивка. — Той е свидна рожба на Морски борове. Надарен е с много таланти и би имал множество покровители в избора си на призвание. Но той е наследил някои неща и от баща си, затова трябва да избере различен път. Жарава се е спрял на призвание, в което никой от нас не може да го покровителства.

Търпението на Птица очевидно се бе изчерпило.

— Какво искате да кажете? — попита тя, плъзгайки поглед по Елена, Авърил и Върба. — Какво си избрал, Жарава?

— Изборът не беше мой — отвърна едва чуто Жарава.

Прозрение озари лицето на Рийд Демонаи.

— Вещерняк? — провикна се той. — Тук, сред нас?

В този миг всички забърбориха в един глас като ято гарвани в царевична нива.

Върба пристъпи между Рийд и Жарава, но заговори на всички присъстващи с глас, бистър и спокоен и достатъчно висок да се издигне над глъчката.

— Тук не можем да му намерим покровител, затова му уредихме обучение на друго място. Ще замине за Одънов брод, за да постъпи в тамошната чародейска академия, където да овладее вродената си магия.

Главата на Хан се замая от всички сцени и образи, нахлули в съзнанието му: мрачното настроение на Жарава през изминалите няколко месеца; разговорът, който Хан дочу в матриархската шатра и го навя на мисълта, че приятелят му е болен.

Ала бе грешал. Жарава пиеше отвари от офика, народната защита срещу заклинания, в опит да притъпи магията в себе си. Върба несъмнено беше вложила цялата си сила в негова помощ. А щом тя не постигаше успех… значи никой не бе способен.