Краля демон [bg]

В този момент Магрет почука на вратата, влезе и направи реверанс.

— Лорд Авърил Демонаи, принц-консортът, желае да ви посети, Ваше Височество. — Дойката ѝ винаги използваше официален език, когато Раиса си имаше компания.

„Хубаво — помисли си Раиса. — Дано най-сетне разбера какво се случва.“

— Най-добре да тръгвам, Ваше Височество. — Миси стана и също направи реверанс. — Този следобед ще ходя на чаено парти в чест на лейди Хересфорд. Ще ми се и вие да можехте да дойдете. — Раиса я изпроводи от стаята с намръщен поглед, а в следващия момент Авърил се появи на входа.

Тя стана да прегърне баща си.

— Слава на Създателката, че дойде. Започвам да губя ума си, държат ме в пълно неведение. Какво се случва? Наказаха ли Баяр?

Авърил си пое дълбока глътка въздух и поклати глава.

— Ами, всъщност не. Не съвсем.

— Моля? — отдръпна се от него Раиса. — Как така „не съвсем“? — Направи ѝ впечатление, че баща ѝ е облечен в пътнически дрехи и е преметнал търговската си торба през рамо. — Пак ли заминаваш? — попита тя с натежало сърце.

— За кратко. — Авърил се усмихна горчиво. — Кралицата реши да ме прати до Варовикови чукари, за да обсъдя сигурността на пристанището с гарнизонния командир. Напоследък имало пиратски набези.

— Защо точно теб? — попита Раиса. — И защо точно сега? Средата на дебютантския сезон е и тържеството ми е само след четири дни.

— И аз това се чудя — отвърна бодро той. — Боя се, че майка ти не е очарована от мен в последно време. Но не се безпокой. Ще се върна навреме за тържеството ти. Не бих го пропуснал за нищо на света.

— Защо не изпрати капитан Бърн? — измърмори Раиса. — Или генерал Клемат?

— В интерес на истината капитан Бърн ще ме придружава. — Авърил направи пауза, навярно за да ѝ даде време да осмисли думите му.

— Теб изпраща надалеч, а мен ме държи в плен — възнегодува Раиса и закръстосва нервно из стаята си. — Дори нямах възможност да се запозная с принц Лиъм и принцеса Марина. Не разбирам. Нали уж това трябва да правя сега — да ходя по приеми? Да се запознавам с потенциални ухажори?

— Защо, смяташ, постъпва така, Дива розичке? — Погледът на Авърил се рееше през прозорците, над град без сенки, сякаш гол под обедното слънце.

Раиса притисна длан към челото си в опит да разсее главобола, причинен ѝ от Миси.

— Да не би да обвинява мен за случилото се по време на тържеството у Баяр?

— Казах ѝ за амулета. Би трябвало да е наясно, че вината не е твоя. Но явно ми е ядосана, задето повдигнах въпроса.

— Ядосана ти е? И защо? — Раиса започваше да се чувства глупава. Мразеше да се чувства глупава.

Авърил въздъхна.

— Когато попитала лорд Баяр за случката, той ѝ обяснил, че това били просто най-безобидни копия на древни магически амулети; подарили на теб и на Мика еднакви бижута като символ на дълговековната връзка между превалските кралици и рода Баяр.

Той извърна поглед от прозореца и го впи право в очите ѝ.

— Лорд Баяр показал на кралицата медальона и пръстена със змиите. Наистина се оказали майсторски изработени копия.