Краля демон [bg]

— Ще дойда с теб — заяви Хан накрая. — В Одънов брод.

— И какво ще правиш там?

— Ще постъпя във военното училище в Уийн.

Жарава го огледа от глава до пети и за изненада на Хан се усмихна.

— Ти? В армията? Там важат стриктни правила. Не би издържал и седмица. Постоянно ще разпитваш защо това, защо онова. По-добре положи обет в някой храм.

— Ще се напъна — заинати се Хан. Колкото повече говореше за това, толкова повече му харесваше. — В момента всички армии разграбват като топъл хляб кадетите от Уийн. Ще си намеря някоя подходяща за мен.

— И как възнамеряваш да платиш за обучението си? — поинтересува се Жарава. — Нямаш пукната пара.

— Ти как ще платиш за Мистверк? — отвърна му с въпрос Хан.

— Клановете ще поемат обучението ми, независимо от възраженията на демонайските воини. Това е начинът да ме отпратят от лагера.

— Какъв им е проблемът на тези демонайци? — попита Хан.

Жарава сви рамене.

— Тях питай. Важното е, че ти не си войник. Не знам какво си, но войник не си.

В лагера Хан каза на Върба къде е синът ѝ и ѝ описа в колко отчаяно състояние го е намерил.

— Всичко е наред, Самотен ловец — вдигна тя поглед от казана върху огнището пред матриархската шатра, където боядисваше прежда в яркосиньо. — Дай му малко време. Нужно му е да остане насаме с мислите си. Ханалеа му действа успокояващо.

— Но какво ще прави, като дойде време да замине? Какво ще го успокоява тогава? — Хан се ядосваше на Върба, сякаш тя беше виновна за всичко.

— Сам ще си намери пътя. Няма друг избор — отвърна простичко Върба.

— Откога знаеш? — попита Хан. — Че Жарава е вещерняк?

Върба избърса потното си чело с ръкав.

— Допусках още от… още от самото начало. Но магьосническите заложби се проявяват чак на определена възраст и се надявах да не се стигне дотук. Започнах да виждам признаците преди три години. А когато и той забеляза, дойде при мен.

— Наистина ли няма как да му помогнеш?

Все пак Върба беше даровита лечителка. Нима не бе способна да изцери собствения си син?

Тя сякаш прочете мислите му.

— Магьосничеството е дарба, не болест. Не подлежи на лечение. Опитах с отвара от офика, разбира се, и някои… талисмани. — Гласът ѝ заглъхна и тя сведе поглед към опръсканата си със синя боя престилка. — Трябваше да направя нещо по-рано, още след раждането му. Понякога магьосничеството може да бъде възпряно, ако намесата е навременна. В противен случай започва да се разраства като тумор и няма начин да го отстраниш, без да убиеш засегнатия.

„Точно така — помисли си Хан. — Дарба е. Като тумора.“ Явно и Върба беше не по-малко объркана от всички останали.

Май настъпи моментът да изложи искането си. Притесняваше се — Върба му беше отказвала неведнъж — но се надяваше да види смисъла в предложението му.

— Замислих се за нещо — подхвана той. — Трябва ми призвание, а в Превалски брод не мога да се върна скоро. Защо да не отида в Одънов брод с Жарава и да се запиша във военната академия? Ще учим в различни училища, но сигурно ще се виждаме. Пък и ще пътуваме дотук и обратно заедно. Така ще е най-безопасно и за двама ни.