Краля демон [bg]

Объркан, Хан седна отново. Върба наистина ли се отказваше от борбата? Наистина ли щеше да им позволи да изпратят сина ѝ на юг, сред непознати?

Елена застана пред Жарава и бръкна в кесията, окачена на колана ѝ. Извади нещо лъскаво и го разлюля пред лицето на Жарава.

Беше амулет, изваян от прозрачен камък с карамелен цвят. Представляваше сияеща фигура на кланов танцьор, обгърнат от пламъци. Жарава го загледа с ужас и изумление, сякаш му даваха да изпие отрова.

— Жарава — подхвана гальовно Елена, — от дълги години клановете създават най-могъщите магически предмети, независимо че ние не можем да ги прилагаме. Още преди векове сме сключили примирие с онези, които го могат. Когато те злоупотребяват с дарбата си, ние контролираме достъпа им до амулетите. И двете страни живеем в недоверие един към друг, но и сме взаимозависими. Създателката, в безкрайната си мъдрост, е разпределила дарованията си така, за да ни защити.

Тя нахлузи верижката през главата на Жарава и амулетът легна върху гърдите му. Момчето се изправи сковано, стиснал в юмруци ръце, отпуснати край тялото му, сякаш се опасяваше да не би да събуди магията на талисмана. След един дълъг момент амулетът наистина засия. В отговор нещо пламна под кожата на Жарава, изпускайки нажежена бяла светлина, останала скрита досега.

— Ти си лятна рожба, отроче на този лагер. Затова ти връчваме директно този талисман, с който ще отидеш в Одънов брод. — Елена сви тесните си рамене. — И все пак се надяваме да не забравиш корените си. Може пък ти да си човекът, който най-сетне ще прекрати враждата между магьосници и кланове.

Омразата по лицето на Рийд говореше, че това никога няма да се случи.

— Задръжте амулета, докато вещернякът не напусне Ханалеа. В противен случай представлява опасност.

— Старейшините се произнесоха, Рийд Демонаи — обяви Авърил. — Жарава няма покровител. Амулетът ще бъде връзката помежду ни. Само това можем да му предложим в момента.

— Не се безпокойте — обади се Жарава. — Нямам никакво намерение да използвам наследеното от баща ми. И ще напусна планината при първа възможност. — С тези думи изхлузи палтото, ушито от Върба, и го хвърли в огъня. После закрачи към гората, оставяйки пълна тишина след себе си.