Боговете на войната [bg]

Автор: Иггульден Конн
Серия: Цезар #4
Год: 2006
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 954-585-714-5
Переводчик: Боряна Йотова
Жанр: Исторические приключения

Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:

Великите мъже са необходими за живота ни! По всичко изглежда, че ще има война. Съперничеството между Помпей, диктатора на Рим, и младия военачалник, току-що приключил с триумфалните си завоевания в Галия и Британия, е достигнало критичната си точка. Юлий Цезар, с всичките си военачалници и четирите си легиона ветерани, е пресякъл Рубикон и върви към Рим. Да се биеш срещу собствения си народ никога не е лесно. Така че макар Цезар заедно с Брут, Марк Антоний и Октавиан да язди триумфално към Рим, пътят му към успеха е изпълнен с трудности. Но в Испания, в Африка, в Гърция и цяла Мала Азия има легиони, верни на Помпей и римската държава. Дали приятелите, които толкова дълго са се били на негова страна, ще продължат да го правят? „Боговете на войната“ е история за амбиция и власт, за любов и война. Популярна история с наистина епични измерения, която преминава от Рим през Гърция и Египет. Тя разказва за това как абсолютният успех може да промени и най-добрите. Това е триумфалният край на изключителния цикъл за Цезар. Кон Игълдън е роден в Лондон. Чете лекции по английски в Лондонския университет и работи като учител седем години, преди да стане писател на пълен работен ден. Женен, с две деца, живее в Хартфордшир. Първите три романа от серията „Цезар“ — „Вратите на Рим“, „Смъртта на царете“ и „Земя на славата“ се изкачиха високо в класацията на бестселърите и са впечатляващ дебют.

Перейти на страницу:

— Ще чакам завръщането ти, царю — каза на Птолемей.

— Ще го върна утре на зазоряване — каза Юлий.

Птолемей гледаше втренчено Панек.

Когато официалната част свърши, Клеопатра прегърна брат си и възкликна:

— Сега наистина ще си цар, Птолемей, както би искал баща ни. Ще наредя да убият Панек и армията ми ще те предпазва от злобата му.

Момчето също я прегърна и погледна над рамото й към Цезар.

— Ти си странен мъж, римлянино. Сестра ми ти вярва. Не знам обаче дали това е достатъчно.

— Няма защо да се страхуваш от мен — отвърна Юлий.

Птолемей кимна.

— Ще изляза на зазоряване, за да може хората ми да видят, че съм жив. В Египет има нов ред. Няма да позволя отново да ми отнемат съпругата.

Гледаше го напрегнато и Юлий се зачуди до каква степен е наясно с връзката им. Бракът между брат и сестра му се струваше твърде налудничав, за да мисли, че е застанал между съпруг и съпруга, а и не беше сигурен, че го е направил. Въпреки близостта им Клеопатра все още беше загадка за него. Възможно беше тя просто да пренареди своя двор, да поеме ролята на царица и учтиво да го отпрати.

— Имам подарък за теб — каза Юлий и махна на оръжейния майстор на Десети — беше го повикал специално.

Навъсеният мъж пристъпи напред, подаде на Юлий един вързоп и той го разви и извади гладий с подходящите размери за царя. Птолемей ахна от удоволствие и го взе. Вече беше опитал най-простите упражнения с Домиций, но тежките мечове му бяха неудобни. Юлий видя, че по-малкото оръжие му е по мярка, и момчешката усмивка на царя се отрази и на неговото лице.

— Чудесен е — каза Птолемей и прокара палеца си по медната нишка и кожата на дръжката.

— Надявам се, че ще намериш време да продължиш обучението си — каза Юлий.

— Ще намеря. Благодаря за подаръка, римлянино.

Юлий се усмихна на учтивостта му и си спомни гневното момче, което беше срещнал в онази първа сутрин преди месец.

— До утре тогава — каза той.

Когато се зазори, армията на Птолемей се събра на улиците на Александрия, за да чака завръщането на царя си. Юлий погледна през дупката в барикадирания прозорец и тихо подсвирна. Бяха поне няколко хиляди.

Гражданите също бяха наизлезли, за да видят Птолемей. Нямаше тълпи, които да заплашват двореца, след като Юлий говори с Панек, и той се зачуди дали е било блъф, или влиянието му стига по-далече, отколкото знае Клеопатра.

Стъпките на Птолемей се чуха ясно по мраморния под и Юлий се обърна. Момчето гледаше гордо и Юлий се зарадва, като видя малкия меч на кръста му.

Юлий се отмести, та Птолемей да може да види армията, която се беше събрала в негова чест, и попита:

— Готов ли си?

Птолемей не отговори. Юлий го погледна и с изненада забеляза в очите му сълзи.

— Не вярвам на Панек — прошепна Птолемей.

— Трябва да излезеш — каза Юлий. — Армията ти трябва да види, че си жив. Панек не е глупак. Знае, че си свързан със сестра си. Няма да се осмели да те задържи. Ще го убия, ако опита, и той го знае.

Внимателно постави ръка на рамото на Птолемей и го поведе към вратата. Младият цар стисна ръката му.

— Не може да му се вярва! Споразуменията не означават нищо за него. Ако ме изпратиш навън, отново ще съм безсилен. Нека остана и ще намерим друг начин.

Юлий внимателно свали ръката на момчето от своята.

— Свършваме храната, Птолемей, а и дадох дума, че ще бъдеш освободен. Преговорите приключиха. — Гласът му стана по-твърд. — Изпълни своята част, седни на трона и ще дойда да те поздравя. Но първо трябва да бъдеш предаден на народа си.

По лицето на Птолемей се затъркаляха сълзи и той отчаяно стисна ръката на Юлий.

— Ти не разбираш! Навън отново ще трябва да съм цар. Страх ме е!

Юлий погледна настрана, притеснен от плачещото момче. Къде беше Клеопатра? Тя имаше подход към малкия си брат и лесно го успокояваше. Тъкмо помисли да я повика, когато Птолемей гневно избърса сълзите си, пусна ръката му и каза:

— Ще изляза при тях.

Юлий видя в очите му ужас, но не го разбираше. Без значение какво беше замислил Панек, Птолемей щеше да е в безопасност през часовете, необходими за връщането му в двореца му и за извеждането на Клеопатра заедно с легионите.

— Смелост, момче — тихо каза Юлий и леко побутна Птолемей.

Царят си пое дълбоко дъх, изправи рамене и ръката му се отпусна върху дръжката на меча, както беше виждал да правят римляните. Кимна и излезе навън.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?