![Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/7/dogovort-paganini-bg-download.jpg)
Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Всички факти говорят против това, което казваш.
— Помисли за снимката — настоява Юна. — В ложата има настроение и… лицата им греят от подписания договор.
— Но дори да е така, не можем да определим кога е било без Пенелопе Фернандес.
— Какво казва лекарят й? — пита Юна.
— Че ще можем да разговаряме с нея много скоро, но все още е нестабилна психически.
— Нямаме представа какво знае — казва Юна.
— Не, но по дяволите, за какво друго да се хванем?
— Снимката — на мига реагира Юна. — Защото на фона се виждат четиримата музиканти и може би по ръцете им е възможно да се определи какво свирят и след това кога го свирят.
— Юна — въздъхва тя.
— Да — усмихва се той.
— Надявам се схващаш, че това е пълна лудост.
— Роберт каза, че чисто теоретично е възможно.
— Да изчакаме, докато Пенелопе се почувства малко по-добре.
— Ще се обадя — казва Юна и набира номера на полицията, за да го свържат със стая У12.
Сага гледа спокойното му лице.
— Казвам се Юна Лина, аз съм…
Спира и на лицето му грейва широка усмивка.
— Разбира се, че си спомням: вас и червеното ви палто — казва той и слуша. — Да, но… Мислех, че ще предложите хипноза?
Сага чува как лекарката се смее на шегата.
— Не — казва той. — Но всъщност наистина трябва да говорим с нея.
Лицето му става сериозно.
— Разбирам, но… най-добре е, ако можем да я убедим… Окей, ще намерим решение… Дочуване.
Докато приключва разговора, той завива по „Белмансгатан“.
— Говорих с Даниела Ричардс — казва Юна на Сага.
— Какво мисли тя?
— Че можем да разпитаме Пенелопе след няколко дни, но първо трябва да я преместим другаде — отказвала да стои в подземната стая…
— Няма по-безопасна.
— Но ако отказва… — колебае се Юна.
— Ще й обясним, че е опасно.
— Тя го знае вече по-добре от нас…
71.
Седем милиона варианти
Диса и Юна седят един срещу друг на маса в ресторант на площад „Мусебаке“. Слънчевата светлина огрява салона през големите прозорци с изглед към Стария град, острова Шепсхолмен и блестящата вода. Бяха яли печена херинга с картофено пюре и боровинков сос и тъкмо допиваха последните глътки безалкохолна бира. Роналд Браутигам седи на малката сцена пред черен роял, а десният лакът на Изабел ван Кьолен е повдигнат при движението на лъка.
Музиката спира, последните тонове на цигулката трептят, изчакват пианото и преди края високо вибрират.
Юна и Диса си тръгват от ресторанта, излизат на площада, спират и се поглеждат.
— Какво е това с Паганини? — недоумява тя и оправя яката на ризата му. — Последния път пак говори за него.
Той нежно улавя ръката й.
— Исках просто да се срещнем…
— За да се караме, че не си пиеш лекарството?
— Не — сериозно възразява той.
— А правиш ли го?
— Скоро ще започна да го пия. — В гласа му се долавя нетърпение.
Тя замълчава, светлозеленият й поглед спира върху него за миг. Поема си дъх и предлага да тръгват.
— Във всеки случай музиката беше великолепна. Сливаше се някак си нежно със светлината отвън. Мислех си, че Паганини винаги е бил… еквилибристичен и стремителен… Слушала съм веднъж Юнгве Малмстен да свири Каприз номер 5 в „Грьона лунд“37.
— Когато беше гадже на Бенджамин Гантенбайн.
— Сприятелихме се във Фейсбук след толкова години.
Разхождат се, хванати за ръка през Слусен надолу към моста Шепсбрун.
— Може ли да се разбере по пръстите какви тонове свири някой на цигулка? — пита Юна.
— Имаш предвид, без да се чува нищо?
— От снимка.
— Приблизително, струва ми се… зависи колко добре познаваш инструмента — казва тя.
— Но с каква точност?
— Мога да попитам Кай, ако е важно — предлага тя.
— Кай ли?
— Кай Самюелсон от музикалния факултет. Карах шофьорски курс с него, но всъщност го познавам чрез баща ми.
— Можеш ли да се обадиш сега?
— Окей — казва Диса и смръщва вежди. — Искаш да му позвъня сега?
37
Увеселителен парк в Стокхолм. — Бел.прев.