Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Данъчните ми документи бяха в Лоукаст Вели, но за това щях да се тревожа следобед. Сега знаех какво е да те нападнат откъм гърба. Отидох до вратата и я отворих:
— И никой в Свободния свят не носи обувки от изкуствена кожа, мистър Новак. Вие сигурно сте шпионин.
— Аз съм вегетарианец — обясни той — и не носа кожа.
— Тогава, за бога, човече, имай любезността да носиш платнени тенис обувки или гумени галоши, но не и пластмаса. Приятен ден.
Той излезе без нито дума повече и докато затварях вратата след него, една дума ми изскочи в ума и извиках „педераст“. Луиз почти изпусна протезите си. Затръшнах вратата.
Въпреки че външно изглеждах невъзмутим като патриций, бях малко обезпокоен от перспективата да кихна около една трета милион долара и да прекарам известно време във федералния затвор. Налях си чаша студена вода от една гарафа, отидох до прозореца и го отворих, пускайки в стаята малко от последния годен за дишане въздух, който все още съществуваше на тази височина в Манхатън.
Значи, ето го него — Големият кошмар на едрата буржоазия: една данъчна грешка с шест цифри.
Сега ме слушайте как се самосъжалявам. „Скъсвам си, задника от работа, отгледал съм две деца, давам своя принос към обществото и нацията, плащам си данъците… е, явно не всички, но повечето от тях… и служих на страната си във времето на война, когато другите намираха начини да избегнат националния си дълг. Не е справедливо.“
Сега ме изслушайте как се разгневявам. „Страната гъмжи от наркотрафиканти и донове на мафията, които живеят като крале. Престъпниците владеят улиците, убийците са разхождат на свобода, милиарди се изразходват за благополучието на обществото, но няма пари, за да се построят затвори; конгресмените и сенаторите вършат неща, които ще пъхнат мен зад решетките, а големите корпорации вършат безнаказано данъчни злоупотреби в такива размери, че правителството предпочита да си затваря очите, вместо да им противодейства. И наричат мен престъпник? Какво, по дяволите, става тук?“
Овладях се и погледнах надолу по улицата. Уолстрийт, финансовият център на нацията, от който излизат спиците от власт и пари, чрез които се движи колелото на света. И все пак във вътрешността на страната съществува схващането, че Уолстрийт е нещо неамериканско, а служителите, които го обитават, са паразити. Следователно мистър Новак влезе в Уолстрийт с първоначално лошо отношение, а и аз не направих много да го променя. Може би не трябваше да казвам онази забележка за пластмасовите му обувки. Но как можех да устоя? Искам да кажа, бях научил нещо в Йейл. Усмихнах се. Чувствах се малко по-добре.
Сега ме слушайте как разсъждавам разумно. „Обвинението в углавно престъпление ще е трудно, но не невъзможно да се докаже. Едни равни на мен съдебни заседатели, подбрани измежду приятелите ми в «Крийк», положително ще ме признаят за невинен. Но едни федерални съдебни заседатели, избрани от нюйоркското сити, вероятно няма да са така благосклонни. А дори и да успея да се отърва от обвинението в углавно престъпление и от решетките, оставаше фактът, че вероятно съм на въдицата с… погледнах листа върху бюрото си… 314513 долара, което в действителност беше повече от цялата тъй наречена печалба от продажбата на къщата. Това са много пари дори за един преуспяващ адвокат от Уолстрийт. Особено ако е честен.
В същото време освен това Сюзън теоретически беше на въдицата за половината от това. Макар че попълваме отделни данъчни декларации, заради сложния приход, който тя получава от тръстовия си фонд и защото така е записано в брачния ни договор, половината от къщата в Ийст Хамптън е нейна и тя трябва да е прибрала половината от предполагаемата печалба. Но, разбира се, дори в тази епоха, когато жените имат равни права с мъжете, Новак заплашваше със затвор мен, а не Сюзън. Типично.
Във всеки случай, разсъждавайки разумно, знаех, че трябва да се обадя на адвокатската фирма на семейство Станхоуп и да ги уведомя за този проблем. И те вероятно ще отидат в СВП и ще предложат помощта си да ме прецакат, като в замяна ще поискат да се осигури неприкосновеността на малката им наследничка — клиентка. Да не си мислите, че като се ожените в супербогато семейство, всичко е забава и печалба? Опитайте. Във всеки случай следващото нещо, което трябваше да направя, бе да ангажирам един от съдружниците си да се заеме с делото по данъците ми — не може да си обективен, когато става въпрос за собствените ти пари, — а след това трябва действително да намеря някой адвокат, който се занимава с криминални дела, за себе си.“