![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Не знам бе, човек, не, не знам — измъква той с бавно движение дебела ръка изпод късата бежова наметка и маха назад към болницата, докато вървят сред падащия сняг. За Пойнтсман разделението е очевидно, тук монаси и катедрала, там войници и гарнизон, ала не и за Гуенхидуи, част от когото остава назад като заложник. Улиците са пусти, Коледа е, двамата вървят тежко и бавно нагоре към дома на Гуенхидуи, докато безмълвната снежна завеса неспирно се стеле между тях и изподупчените болнични стени, които се отдалечават в каменен паралакс382 в белия сумрак. — Колко са упорити. Бедните, негрите. И евреите! Уелсците, да, уелсците също някога са били евреи, нали? Едно от изгубените еврейски колена, черно племе, което с векове е бродило по земята? о-о невероятно странстване. И най-после достигнало Уелс383.
— Уелс…
— Установили се там и станали уелсци. Ами ако всички ние сме евреи, а? всички разхвърляни като семена? и още от много, много отдавна продължаваме да излитаме от прастарата шепа. Уверен съм в това, мой човек.
— Разбира се, Гуенхидуи.
— Не сме ли всички евреи? А ти?
— Не знам. Днес не се чувствам евреин.
— С други думи, не усещаш ли, че отлиташ надалеч? — Той има предвид сам и отделен завинаги: Пойнтсман разбира какво иска да каже Гуенхидуи. И, колкото и да е изненадващо, това го трогва. Сега той усеща коледния сняг в цепнатините на ботушите си, през които хапещият студ опитва да проникне. Периферното му зрение регистрира бозавия вълнен фланг на Гуенхидуи, цветно петно, съпротива срещу този избеляващ ден. Отлита. Отлита надалеч… Гуенхидуи, милиони ледени иглички падат косо върху увитата му в наметката грамада, в този момент изчезването на неговата раса изглежда тъй неправдоподобно, че оттам, където се крие Гуенхидуи се връща познатия криволичещо пиянски бъбрив страх, Проклятието на Книгата, а тук пред него е човекът, който Пойнтсман наистина с цялата своя подла душица желае да види защитен и опазен… въпреки че е прекалено стеснителен или горд, дори само за да се усмихне на Гуенхидуи, без да му държи речи, обясняващи и заличаващи усмивката…
Посрещат ги тичащи и лаещи кучета. Пойнтсман ги следи с Професионален Поглед. Гуенхидуи тананика „Аберистуит“384. Появява се Естел, дъщерята на портиера, с едно-две треперещи деца в краката и коледна бутилка с нещо парливо, но вътрешно силно загряващо гърдите около минута след изпиването му. Коридорите вонят на пушек от въглища, пикня, карантия, снощно готвено месо със зеленчуци. Гуенхидуи отпива направо от бутилката, подхваща обичайните закачки и опипване на Естел като същевременно играе на криеница с по-малкия й син Арч, който се мушва зад широкия задник на майка си и тя опитва да го шляпне, но той е много бърз.
382
Паралакс — видимото изместване на положението на един наблюдаван обект, дължащо се на неговото наблюдение от две различни точки. — Б.пр.
383
„Кимрийците, които приемаме за истинските (автентичните) уелсци и от които били набирани гордите придворни поети, били племенна аристокрация от британско-келтски произход причислявани към класата на крепостните… През V в. те нахлуват от северна Англия и завладяват Уелс.“ — от Бялата богиня от Робърт Грейвс. Кимрийците (уелсците) вярват, че произхождат от Яфет и от Израел след дълги скитания са стигнали на север до Британия. — Б.пр.
384
Религиозен химн (1740) с текст от Чарлс Уесли (1707–1788) и музика (1881) от уелския композитор Джоузеф Пари(1841–1903). А също и град в Уелс. — Б.пр.