Дама, поп, асо, шпионин [bg]

32

Описанието на болката беше излишна глезотия за Джим. Стоицизмът му предизвикваше страхопочитание у Смайли, още повече че Джим явно не си даваше сметка за него. Празнините в разказа му се дължали най-вече на моментите, в които губел съзнание, обясни той. Доколкото можел да прецени, линейката го откарвала още по на север. На тази мисъл го навели дърветата, когато отворили вратата, за да се качи лекарят — снегът бил най-много от онази страна, която виждал през задната врата. Пътната настилка била добра и той предположил, че били на пътя за Храдец. Лекарят му направил инжекция; той се свестил в затворническа болница, с решетки на прозорците високо горе и трима души, които го наблюдавали. Свестил се отново след операцията в друга килия без никакви прозорци и решил, че вероятно тук били провели първия разпит, около седемдесет и два часа след залавянето му, но вече му било трудно да определи времето, а му били взели часовника, разбира се.

Местили го много пъти. Ту в различни стаи, в зависимост от това какво искали да правят с него, ту в други затвори, в зависимост от това кой щял да го разпитва. Понякога просто го размърдвали, за да го държат буден, разхождайки го по коридора пред килията през нощта. Местели го с камиони и веднъж — с чешки транспортен самолет, само че той бил овързан за полета и с качулка на главата, така че изгубил съзнание малко след излитането. Разпитът, който последвал този полет, бил много дълъг. Иначе нямал чувството за напредък от един разпит на друг, а от размишления положението не му ставало по-ясно, дори напротив. Нещото, което се било запечатало най-силно в паметта му, бил планът за действие, който направил, докато чакал да започне първият разпит. Знаел, че мълчанието няма да е възможно и за да запази разума си и изобщо да оцелее, трябвало да има диалог и в края му те трябвало да си мислят, че им е казал всичко, което знае. Докато лежал в болницата, той приготвил в ума си отбранителните линии, които, ако имал късмет, щял да отстъпва една по една, докато не създаде впечатлението за пълно поражение. Предната му линия, решил той, и най-лесна за предаване, била самата структура на операция „Свидетел“. Можел само да гадае дали Стефчек е бил капан, или е бил предаден. При всяко положение обаче едно било сигурно — чехите знаели за Стефчек повече, отколкото знаел Джим. Следователно първият му компромис щял да бъде историята на Стефчек, тъй като те вече я знаели, само че той щял да ги поизмъчи, докато я изтръгнат. Първо щял да отрича всичко и да се придържа към версията си. След малко борба щял да признае, че бил британски шпионин, и щял да даде псевдонима си Елис, за да може, ако го публикуват, в Цирка поне да разберат, че е жив и се бори. Не се и съмнявал, че старателно подготвеният капан и снимките били вдигнали голяма врява. След това, съгласно уговорката с Контрола, щял да опише операцията като своя собствена акция, организирана без знанието на висшестоящите му и целяща да го издигне в очите им. И щял да зарови колкото се може по-дълбоко, така че да не могат да ги стигнат, всички мисли за шпионин в Цирка.