Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Защо ли е подредил имената им в същия ред, зачуди се Смайли.

От много отдавна Джим не носел отговорност за тези мрежи. Години по-рано, преди да поеме Брикстън, той беше участвал в създаването им, беше вербувал някои от основните им членове; оттогава с тях се бяха случили много неща под ръководството на Бланд и Хейдън, за които той не знаеше нищо. Той беше сигурен обаче, че все още знае достатъчно, за да ги взриви до небесата. А най-много го притеснявал страхът, че Контрола или Бил, или Пърси Алълайн, или който сега имал последната дума, щял да бъде твърде алчен или твърде бавен, за да евакуира мрежите, преди Джим, подложен на такъв натиск, какъвто можел само да предполага, да няма друг избор, освен да се пречупи.

— Ето ти сега майтапа — каза Джим без никакъв хумор. — Изобщо не ги интересуваха мрежите. Зададоха ми няколко въпроса за „Натиск“ и изгубиха интерес. Много добре знаеха, че „Свидетел“ не е мое дело, и знаеха как Контрола е купил ключа към Стефчек във Виена. Започнаха точно там, където аз исках да приключим — с инструктажа в Сейнт Джеймс. Не ме питаха за другия агент, не ги интересуваше кой ме е откарал на срещата с унгареца. Искаха да знаят само за теорията на Контрола за гнилата ябълка.

Една дума, помисли си Смайли, може да е само една дума. Той попита:

— Знаеха ли точния адрес в Сейнт Джеймс?

— Знаеха и марката на проклетото шери, човече.

— А схемите? — попита бързо Смайли. — Нотната папка?

— Не. — После добави: — Не и в началото. Не.

Стийд-Аспри наричаше това „обръщане наопаки“.

Знаели са, защото къртицата Джералд им е казал, помисли си Смайли. Къртицата е знаела какво са успели да измъкнат домакините от стария Макфадън. Цирка прави своя анализ постфактум, а Карла получава резултатите му навреме, за да ги използва срещу Джим.