Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Джим призна, че малко се изнервил. Тръгнали и унгарецът му разказал своята част. Когато стигнели до хижата, нямало да има нито светлини, нито признаци на живот. Генералът щял да е вътре. Ако имало някакъв признак на живот — велосипед, кола, светлина, куче, — ако имало някакъв признак, че хижата била обитаема, тогава първо щял да влезе унгарецът, а Джим щял да го чака в колата. Иначе Джим щял да влезе сам, а унгарецът да чака. Ясно ли било?

Защо просто не влезели двамата заедно, попитал Джим. Защото генералът не искал, казал унгарецът.

Карали половин час по часовника на Джим, движейки се на североизток със средна скорост около трийсет километра в час. Пътят бил стръмен и с много завои, а от двете му страни имало дървета. Нямало луна и не можел да види почти нищо, освен понякога още дървета, изрязани на фона на небето, и още хълмове. Снегът идвал от север, забелязал той; това щяло да му е от полза по-нататък. Пътят бил чист, но бил изровен от тежки камиони. Карали без светлини. Унгарецът започнал да разказва някаква мръсна история и Джим решил, че го правел, защото бил изнервен. Миризмата на чесън била ужасна. Явно го дъвчел непрекъснато. Без предупреждение той изгасил двигателя. Спускали се надолу по хълма, само че по-бавно. Не били напълно спрели, когато унгарецът грабнал ръчната спирачка, Джим си фраснал главата в прозореца и извадил пистолета. Оказали се в началото на странична пътека. На около трийсет ярда по-нататък по тази пътека се намирала дървена хижа. Нямало признаци на живот.

Джим обяснил на унгареца какво искал от него. Трябвало да си сложи кожената шапка на Джим, да облече палтото му и да тръгне вместо него. Трябвало да ходи бавно, да държи ръцете си сключени зад гърба и да върви по средата на пътеката. Ако не направел някое от тези неща, Джим щял да го застреля. Когато стигнел до хижата, трябвало да влезе вътре и да обясни на генерала, че Джим взимал най-елементарни предпазни мерки. След това трябвало бавно да се върне, да съобщи на Джим, че всичко било наред и генералът бил готов да го приеме. Или пък че не бил готов, ако случаят бил такъв.

На унгареца това не му харесало особено, но нямал голям избор. Преди да слезе, Джим го накарал да обърне колата по посока на пътеката. Ако започнел да прави глупости, обяснил Джим, щял да включи фаровете и да го застреля на светлината им, при това не веднъж, а няколко пъти и не в краката. Унгарецът тръгнал. Почти бил стигнал до хижата, когато всичко се обляло в светлина — хижата, пътеката и обширно пространство около тях. След това едновременно се случили няколко неща. Джим не видял всичко, защото бил зает да обръща колата. Видял четирима мъже да падат от дърветата и доколкото успял да забележи, един от тях нахлузил чувал върху унгареца. Започнала стрелба, но никой от четиримата не й обърнал никакво внимание, те стояли встрани, докато някой снимал. Стрелбата явно била насочена в небето иззад прожекторите. Всичко било много театрално. Избухвали осветителни бомби, излитали сигнални ракети, имало даже трасиращи куршуми и докато Джим препускал с фиата по пътеката, имал усещането, че си тръгва в разгара на военна заря. Почти се бил измъкнал — наистина му се струвало, че успял да се измъкне, — когато от гората от дясната му страна някой открил огън с картечница от много близо. Първият залп откъснал едно от задните колела и преобърнал колата. Той видял как колелото прелита над капака, докато колата падала в канавката отляво. Можела да е дълбока и десет фута, но снегът омекотил падането. Колата не се запалила, така че той легнал зад нея и зачакал, взирайки се през пътеката в опит да забележи стрелеца с картечницата. Следващият залп дошъл иззад него и го хвърлил на колата. Явно гората била пълна с войска. Знаел, че е уцелен два пъти. И двата изстрела попаднали в дясното му рамо и докато лежал и гледал зарята, му се струвало цяло чудо, че не са му откъснали ръката. Чул се клаксон, може би два или три. По пътеката завила линейка и все още се носели достатъчно изстрели, че да уплашат дивеча за година напред. Линейката му напомнила на старите пожарни коли от Холивуд, толкова била висока. Наоколо бушувала истинска битка, а момчетата от линейката стояли и го гледали, без да обръщат внимание на нищо. Вече губел съзнание, когато чул да пристига втора кола, чул гласове, направени били още снимки, този път на правилния човек. Някой давал заповеди, но той не можел да ги разбере, защото били на руски. Едничката му мисъл, докато го хвърляли на носилката и светлините гаснели, била как се връща в Лондон. Представял си как седи в кресло в апартамента в Сейнт Джеймс, с цветните схеми и купчините бележки и обяснява на Контрола как на стари години двамата с него са се хванали на най-голямата въдица за наивници в историята на тяхната професия. Единствената му утеха била, че са нахлузили чувал на главата на унгареца, но като си припомнил събитията, много му се приискало да му бил счупил врата — нещо, което щял да направи с лекота и без никакви угризения.