Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Хетар вдигна рамене.
— На мен всички кораби ми се виждат еднакви.
— О, между тях има огромна разлика — отвърна гигантът. В гласа му звучаха обидени нотки. — Как ще се да се почувстваш, ако ти кажа, че всички коне са еднакви?
— Щях да си помисля, че ослепяваш.
— С корабите е съвсем същото — ухили се Барак.
— Как ще ги уведомим, че сме пристигнали? — попита Дурник.
— Те вече знаят — заяви Барак. — Освен ако не са пияни. Моряците винаги много внимателно наблюдават враждебния бряг.
— Враждебен ли? — повтори Дурник.
— Всеки бряг е изпълнен с враждебни помисли, когато боен кораб от Черек се появи наблизо — обясни Барак. — Смятам, че това е някакво суеверие.
Веслата се раздвижиха като дълги крака на паяк и корабът се плъзна по покритите с пяна вълни към устието на реката. Барак поведе спътниците си към брега, след това обиколи с коня си голям участък от крайбрежната ивица и намери достатъчно дълбоко място, където корабът можеше да се приближи към скалите.
Лицата на облечените в кожени дрехи мъже, които хвърлиха въжето на Барак, изглеждаха познати. Първият, който скочи на брега, беше Грелдик, старият приятел на исполина.
— Много на юг си се запилял — рече му Барак, като че се бяха разделили само преди час.
Грелдик сви рамене.
— Чух, че си имал нужда от кораб. И без това бях свободен, та си рекох да дойда — исках да видя какво си наумил.
— Говори ли с братовчед ми?
— С Гринег ли? Не. Направихме плаване от Коту до пристанището в Тол Хорб — бяха ни наели едни търговци от Драсния. Натъкнах се на Елтег — помниш ли го — оня с черната брада, едноокия?
Барак кимна.
— Та той ми каза, че Гринег му е платил, за да дойде с кораба си и да те срещне тук. Спомних си, че ти и Елтег не се разбирахте много добре, затова му предложих да дойда аз вместо него.
— И той се съгласи?
— Не — отвърна Грелдик и подръпна брадата си. — Направо ми каза да си гледам работата.
— Това хич не ме изненадва — призна Барак. — Елтег винаги е бил алчен, а Гринег вероятно му е предложил много пари.
— Това е повече от вероятно — ухили се Грелдик. — Ала Елтег не спомена нищо за пари.
— И как го убеди да си промени решението?
— Е, той имаше неприятности с кораба си — отвърна Грелдик с безизразно лице.
— Какви неприятности?
— Ами изглежда, че една нощ, когато той и екипажът му били пияни до един, някакъв негодник се промъкнал на борда на кораба и отсякъл мачтата.
— Брей, накъде отива светът — измърмори Барак и поклати глава.
— И аз си помислих същото — съгласи се Грелдик.
— А той как го понесе?
— Боя се, че твърде зле — покрусено отвърна Грелдик. — Докато излизахме от пристанището, крещеше след нас всякакви богохулства и ругатни. Чуваше се доста надалеч.
— Би трябвало да се научи да се владее. Точно такова необуздано държане създава лошото име на череките по всички пристанища на света.
Грелдик сериозно кимна и се обърна към леля Поул.
— Милейди — заяви той с учтив поклон. — Корабът ми е на ваше разположение.
— Капитане — тя отвърна на поклона му с кимване, — колко време ще ви бъде необходимо, за да ни закарате в Стис Тор?
— Зависи какво ще бъде времето — отговори Грелдик и погледна небето с присвити очи. — Най-много десет дни. Натоварихме фураж за конете ви на път за тук, ала от време на време трябва да спираме, за да се запасим с вода.
— Ами по-добре да тръгваме тогава — рече тя.
Бяха необходими доста увещания, докато конете се качат на борда, ала Хетар все пак успя да се справи с това без особени затруднения. После корабът се отдалечи от брега, прекосиха плитчините при устието на реката и заплаваха в открито море. Екипажът вдигна платната, улови вятъра и се понесе край сиво-зелената крайбрежна ивица на Нийса.
Гарион отиде на обичайното си място при носа на кораба, седна и зарея тъжен поглед към мятащите се вълни. Образът на горящия мъж в Леса на дриадите изпълваше ума му. Чу шум от уверени стъпки зад себе си и долови леко, познато ухание.
— Искаш ли да поговорим? — попита го леля Поул.
— За какво да говорим?
— За много неща — отвърна тя.
— Ти знаеше, че аз мога да го правя, нали?
— Подозирах — отговори леля Поул и седна до него. — Открих някои признаци. Човек никога не може да е сигурен, докато не го направи за пръв път. Познавала съм много хора, които притежаваха тази способност, ала никога не съумяха да я използват.
— Ще ми се и аз да не бях — измърмори Гарион.
— Смятам, че наистина нямаше друг избор. Чамдар беше твой враг.
— Ала защо тъкмо по този начин? — попита младежът. — Защо трябваше да бъде огън?
— Изборът беше твой — отговори тя. — Ако огънят ти създава толкова много неприятности, следващия път не го прави по този начин.