Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Наближаваме — каза Сулавиер. Той се наведе, за да погледне през прозореца, потърка ръце, наведе глава и разтри очите и бузите си, подготвяйки се за нещо, което нямаше да му хареса. Сулавиер вдигна глава и я погледна тъжно, сериозно.
— Наближаваме какво? — попита Мери.
За момент той не отговори. След това се обърна настрани.
— Нищо специално.
Мери стисна зъби, за да обуздае обзелия я хлад.
— Бих искала да знам в какво се замесвам.
— Вие в нищо не се замесвате — каза Сулавиер. — Вашите началници ви замесват в разни работи. Вие сте лакей. Използват ли американците все още тази дума?
Той й хвърли надменен, въпросителен поглед с вдигнат нос.
— Вие не контролирате съдбата си. Нито пък аз. Поели сте ангажиментите си, както и аз. Вие следвате вашия път, както правя и аз.
— Всичко това звучи ужасно съдбоносно — рече Мери. Тя отново обмисли възможността да извади пистолета си и да го накара да спре лимузината. Нямаше смисъл — днес не беше проблем да се открие изгубен човек, никакъв проблем дори за Хиспаниола, изостанала с двадесет години в развитието си.
Сулавиер попита лимузината нещо на креолски. Тя отговори със звънък женски глас.
— Още две минути — каза той на Мери. — Отивате в къщата на полковник Сър в планините, кои планини няма значение.
Тя почувства облекчение. Това не звучеше като смъртна присъда, а повече като дипломатическа игра.
— Защо тогава не сте щастлив? — попита тя. — Вие сте си го избрали за водач.
— Аз съм лоялен към полковник Сър — каза Сулавиер. — Не съм нещастен за това, че ще посетя къщата му. Тъгата ми е заради тези, които му се противопоставят, такива като вас.
Мери сериозно поклати глава.
— Аз не съм направила нищо, с което да му се противопоставям.
Сулавиер презрително пренебрегна това, казвайки рязко:
— Вие сте част от всичките му неприятности. Човек, толкова благороден като него, не трябва да чува злословия по свой адрес.
Мери смекчи гласа си.
— Аз дойдох тук, за да търся заподозрян в убийство.
— Приятел на полковник Сър.
— Да…
— Вашите Съединени Щати го обвиняват, че е приютил престъпник.
— Аз не вярвам…
— Тогава на нищо не вярвайте — отряза я Сулавиер. — Пристигнахме.
Те минаха между широки каменни и бетонни колони и спряха след порта от извити железни пръчки, която стоеше широко отворена. От всички страни светнаха прожектори. Сулавиер извади документите си за самоличност. Вратата на лимузината автоматично се отвори и трима охранители мушнаха вътре пушките си. Те погледнаха Мери със злобно присвити очи, проницателни, доста скептични. Сулавиер им подаде документите, докато те хвърляха погледи към Мери и промърмориха нещо с типичното за мъжете недоверие, но и възхищение от хубавата жена.
Сулавиер излезе пръв и й подаде ръка. Мери се измъкна, без да приеме помощта му и примигна от светлините на прожекторите.
Къща? Навсякъде имаше охрана като в затвор или концентрационен лагер. Мери се обърна и видя една пищна тухлена стена на здание в готически стил и асфалтиран двор. Множество островърхи завъртулки от дърво. Изваяни камъни и извити железни пръчки, боядисани в синьо-зелено, оформяха рамките на прозорци и врати, приличащи на очите и устните на клоун.
Мери забеляза, че пазачите носеха черните си барети наклонени на една страна и бяха облечени в черно и червено. Всички имаха на широките си ревери карфици във формата на човешки скелет с рубинени очи и шапка. Сулавиер пристъпи напред, след като поговори с една група пазачи.
— Моля, дайте ми оръжието си — каза той тихо.
Без колебание Мери бръкна в джоба си, извади пистолета и го подаде на Сулавиер, който го разгледа с любопитство преди да го предаде.
— И четката ви за коса — каза той.
— Тя е в багажа. — Странно, но това, че я разкриха и обезоръжиха, я ободри. Сега поне нямаше нужда да крои планове как да използва пистолета си.
— Ние не сме глупаци — каза Сулавиер, докато пазачите изваждаха куфара й от багажника и го отвориха с пушките си. Един висок мускулест пазач с лице на булдог извади четката за коса, повдигна я към светлината на фенерчето, отвори дръжката й и подуши наното вътре.
— Кажете им да не го пипат — извика Мери. — Може да е вредно за кожата им, ако го докоснат.
Сулавиер кимна и заговори с пазачите на креолски. Пазачът с лице на булдог затвори четката и я пъхна в найлонова торбичка.