Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Джил получи по нещо от всичките си дизайнери. Както се оказа обаче, то не беше достатъчно, за да се самоосъзнае. Но комбинирано с онова, което тя вече имаше, огромен мисловен капацитет и памет, то й даде истинска дълбочина и я направи съвсем различна от всичко, което е било създавано.
— Дори от АСИМП ли е по-различна?
— Това е интересен въпрос. АСИМП е по-опростена от Джил, по необходимост. АСИМП е създадена чрез сканиране на личностите на Аткинс и останалите; но по-ранни и по-несъвършени сканирания. Аткинс потвърди, че вероятно АСИМП ще се самоосъзнае преди Джил. Той го казва поверително, но както и да е. Според него, възможно е да са претрупали бедната Джил с твърде много противоречащи си алгоритми, независимо от това колко дълбочина и качества са й дали.
— Звучи мистично.
— О да, мистично е, а понякога самият Аткинс е мистичен. Голям моралист. Но искрено вярва, че АСИМП е по-ясния случай.
— И какво ще кажеш за Страната?
— Алгоритмите, заложени у Джил, автоматично потърсиха субстрати на вътрешен мисловен език. Джил нямаше такъв. Тогава алгоритмите започнаха да го създават. Целият процес трябва да е отнел девет или десет години, тъй че Джил съвсем не е пеленаче. Но алгоритмите започнаха да поглъщат детайли от паметта и усещанията й, работейки, за да създадат някакъв вид Страна. Когато Мобус и Бейкър откриха това, те го сметнаха за беда. Помислиха си, че са открили самопоявил се вирус в мислещата система.
Мартин са засмя.
— Те се опитаха да го блокират, но не можаха. Нямаше как да стане, без да прекъснат по-висшите функции на Джил. Най-накрая, след една година безпокойство и изследване, Бейкър се обърна към мен. Смяташе, че наистина имат Страна, както ти си я описал. Така беше.
— Защо не е потърсил мен?
— Защото беше затънал до гуша, а той не искаше изследванията да се разгласяват.
Мартин се намръщи.
— Е, и каква беше Страната?
— Всъщност, прекрасна — каза Карол. — Не така сложна и директна, фантастичната земя на едно мислещо устройство. Обикновени образи на човешки същества, най-вече програмистите и дизайнерите. Страната й ми напомняше стари компютърни графики от XX век. Гладка, чиста и математическа Страна. Имаше много абстракции, а на езика й, създаден от дизайнерите, беше придадена визуална форма. Посещавайки най-вътрешната част на Джил, аз започнах да я харесвам.
— Не звучи като сложна Страна — кимна Мартин.
Карол се нацупи.
— Не, наистина. Предполагам.
— Значи не си влизала в Страна след последния път, когато го направихме заедно?
— Не, предполагам, че ти би казал, че не съм, но аз прекарах повече от дванадесет часа в сондиране. Това може поне да се брои като упражнение.
— Моля те, не мисли, че подценявам работата, която си свършила. Но подготвена ли си за възможността да се окажем в голяма опасност?
— Не, наистина — сепна се тя. — Кое те кара да мислиш така?
— Преди всичко Голдсмит. Той е бурен океан под гъсти облаци. Ние виждаме само спокойния пейзаж с облаците. Но това, което наистина ме тревожи е, че нямаме буфер. Ще работим в реално време. Без закъснение.
Тя протегна ръка и сграбчи рамото му.
— Звучи ми като нещо истинско. Голямо приключение!
Мартин я погледна загрижено, надявайки се, че не говори сериозно. Безпокойството можеше да послужи като един вид защита в Страната.
— Тогава нека се връщаме на работа.
— Добре. Благодаря ти.
— За какво? — попита той озадачен.
Тя го прегърна силно и го задържа така.
— За разбирането и за това, че си ми колега.
— Много важно — измърмори той, докато сгъваха одеялото и вдигаха празните кутии от бира.
— Дяволски си прав — рече Карол.
51
Тропическа нощ и блясък на звезди. Седнала в черната лимузина срещу един замислен и нещастен човек, който не беше казал и дума за последния половин час, Мери Чой гледаше върволицата от села, ливади, шубраци и още села край черния асфалтов път. Лимузината се движеше гладко нагоре по стръмни пътища към магистралите в планинските райони. Мери беше докосвала пистолета си достатъчно често, за да го опознае, но това не я правеше по-спокойна, че ще я спаси от смърт. Тогава защо й го беше дал Рийв? Защото никое ченге не би харесало мисълта да попадне в беда с голи ръце.