Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Тогава Марк Барет изпрати отпечатъка от раната на единайсет национално признати специалисти в тази област, много от които редовно се явяваха като свидетели на обвинението в различни дела. Списъкът включваше най-добрия консултант на ФБР по следи от ухапвания и експерта, който беше свидетелствал срещу Тед Бънди. Присъдата им беше единодушна — и дванайсетте специалисти по ухапвания прецениха, че Грег Уилхойт трябва да бъде изключен от списъка на заподозрените. Следите от раната дори не се доближаваха до неговата захапка.
На едно заседание един от специалистите идентифицира цели двайсет сериозни разлики между зъбите на Грег и оставената рана, като заяви, че дори само една от тях е достатъчна, за да го изключи от списъка на заподозрените.
Но прокурорът настоя все пак да се проведе нов процес, който бързо се превърна във фарс. Марк Барет успешно оспори твърденията на специалистите по ухапвания, призовани от обвинението, след което унищожи и техния експерт по ДНК.
След като обвинението приключи с изложението си, Марк Барет внесе искане доказателствата срещу клиента му да бъдат отхвърлени и да се произнесе присъда в полза на Грег Уилхойт. Съдията обяви почивка и всички отидоха да обядват. Когато се върнаха и съдебните заседатели се настаниха на местата си, съдията направи рядко срещан ход и прие искането на защитата. Процесът приключи.
— Мистър Уилхойт — заяви съдията, — вие сте вече свободен човек.
След бурно празнуване с близки и приятели още на следващата сутрин Грег Уилхойт отиде на летището и замина за Калифорния. Никога повече не се върна в Оклахома, освен да погостува на семейството си или за да се включи в някоя инициатива срещу смъртното наказание. Осем години след убийството на Кейти той най-сетне беше свободен.
Но докато бяха преследвали невинен човек, полицаите и прокурорите бяха оставили следата на истинския убиец да изстине. Той така и не беше заловен.
Новото помещение за изпълнение на смъртни присъди в крило „Х“ работеше на оптимална мощност. На 10 март 1992 г. Робин Лирой Паркс, чернокож, на четирийсет и три години, беше екзекутиран за убийството на служител на бензиностанция, извършено през 1973 г. Беше живял в Крилото в продължение на тринайсет години.
Само след три дни Олан Рандъл Робинсън, бял, на четирийсет и шест години, беше екзекутиран за убийството на мъж и жена. Беше проникнал с взлом в къщата им във фермата през 1980 г. и ги беше убил по особено мъчителен начин.
Третият, който щеше да бъде завързан за количката в крило „Х“ и щеше да получи възможността да каже няколко последни думи, щеше да бъде Рон Уилямсън.
На 30 август 1994 г. на вратата на килията на Рон застрашително застанаха петима намръщени надзиратели, които трябваше да го отведат. Сложиха му белезници и окови на краката, както и верига на кръста, която да ги свързва. Работата наистина беше сериозна.
Както обикновено, Рон беше изпит, мръсен, небръснат и в нестабилно психическо състояние, така че надзирателите се опитваха да стоят по-далеч от него. Един от тях беше Мартин.
Рон беше изведен от крило „Х“, качен във ван и превозен на късо разстояние — до административната сграда. Обграден от антуража си, той беше отведен в кабинета на директора — помещение с дълга маса за заседания, около която седяха хора, които бяха дошли да станат свидетели на нещо наистина драматично. Надзирателите не му свалиха белезниците и веригите и не се отделиха от него, когато той седна в единия край на масата. В другия край беше директорът на затвора, който даде начало на срещата, като представи Рон на многобройните служители, до един доста унили.
Радваме се да се запознаем и прочие.
След това Рон получи „уведомление“, което директорът на затвора му прочете лично:
Вие сте осъден на смърт за предумишлено убийство. Присъдата ще бъде изпълнена в 00:01 часа във вторник, 27 септември 1994 година. Целта на тази среща е да ви информираме за правилата и процедурите през следващите трийсет дни и да обсъдим някои привилегии, на които имате право.
Рон се разстрои и заяви, че не е убивал никого. Сигурно беше правил лоши неща през живота си, но категорично не беше убивал.
Директорът продължи да чете, а Рон отново настоя, че не е убил Деби Картър.