![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Но това изобщо не беше единственото й предназначение.
Понякога, късно нощем, в килията на Рон отекваше гробовен глас:
— Рон, говори Господ. Защо уби Деби Картьр?
Настъпваше пауза, после надзирателите започваха да се кикотят, а Рон веднага заставаше до вратата на килията си и се разкрещяваше:
— Никого не съм убил! Аз съм невинен!
Дрезгавият му глас отекваше в стените и раздираше тишината. Рон крещеше по час и повече, като пречеше на другите затворници да спят, но искрено забавляваше надзирателите.
Когато Рон се успокоеше и настъпеше тишина, гласът отново прокънтяваше в килията му:
— Рон, говори Деби Картьр. Защо ме уби?
Тогава мъчителните крясъци отново започваха и не спираха в продължение на часове.
— Рон, говори Чарли Картьр. Защо уби дъщеря ми?
Останалите затворници умоляваха надзирателите да престанат, но забавлението им харесваше твърде много, за да го направят. Рик Роджъм смяташе, че за двама от особено садистичните надзиратели единственото удоволствие в живота беше да тормозят Рон. Мъчението продължи с месеци.
— Не им обръщай внимание — умоляваше го Рик. — Ако не им обръщаш внимание, ще престанат.
Но Рон не можеше да схване тази идея. Беше твърдо решен да докаже на всички около себе си, че е невинен, и за целта му се струваше най-подходящо постоянно да го крещи с всичка сила. Често, когато вече не беше в състояние да вика, защото беше твърде изтощен физически или ужасно прегракнал, заставаше съвсем близо до високоговорителя и с часове шепнеше несвързано, притиснал лице към него.
Най-сетне Лесли Делк също чу за тези игри и забавления и веднага изпрати писмо до директора на крило „X“. То се получи на 12 октомври 1992 г. и в него освен всичко друго се споменаваше:
Трябва да заявя, че от различни източници научих, че Рон системно е измъчван по интеркома от няколко надзиратели, които, изглежда, смятат за много забавно да дразнят „откачалките“, за да видят как ще реагират. Постоянно чувам за този проблем. Последно чух за надзирател Мартин, който отишъл до вратата на килията на Рон и започнал да го дразни. (Най-често тези „закачки“ се въртят около Рики Джо Симънс и Дебра Сю Картър.) Доколкото разбрах, надзирател Рединг се намесил, за да накара Мартин да спре, но се наложило да му го повтори няколко пъти.
От различни източници няколко пъти чух името на надзирател Мартин като един от хората, които редовно измъчват Рон, така че настоявам да проучите този въпрос и да предприемете съответните мерки. Може би трябва да проведете някакво обучение с онези надзиратели, на които се налага да общуват с психически болните затворници.
Не всички бяха толкова жестоки. Късно една вечер една надзирателка спря до килията на Рон, за да си поговори с него. Той изглеждаше ужасно и се оплака, че умира от глад, защото не е ял нищо от няколко дни. Тя му повярва. Отиде някъде и след минути се върна с буркан с фъстьчено масло и стар хляб.
В писмото си до Рене, в което й разказваше за тази случка, Рон сподели, че много се е зарадвал на това „пиршество“ и е изял всичко до последната трохичка.
Ким Маркс беше следователка към Службата за правна защита на социално слаби в Оклахома и в крайна сметка прекара повече време в крило „X“ с Рон от всеки друг. Когато й възложиха случая, тя прегледа протоколите от делото, експертизите и веществените доказателства. По-рано беше работила като разследващ репортер във вестник и вроденото й любопитство я подтикна поне да се усъмни във вината на Рон.
Тя състави списък от потенциални заподозрени — общо дванайсет, повечето с криминални досиета. На първо място беше Глен Гор, по очевидни причини. Той беше с Деби в нощта, когато тя беше убита. Двамата се познаваха от години; това обясняваше как е проникнал в апартамента й, без да се налага да влиза с взлом. Гор беше известен с насилието си срещу жени. И именно той беше посочил Рон за виновен.
Защо полицията му беше обърнала толкова малко внимание? Колкото по-дълбоко се ровеше в полицейските доклади и в протоколите от самия процес, Ким толкова повече се убеждаваше, че протестите на Рон са основателни.
Тя го посети много пъти и подобно на Лесли Делк стана свидетел как Рон се разпада пред очите й. Подхождаше към всяко посещение с любопитство, но и със страх. Никога не беше виждала затворник да остарява толкова бързо, колкото Рон. При всяко нейно посещение тъмнокафявата му коса ставаше все по-сива, а той още нямаше четирийсет. Беше изпит като призрак, най-вече заради липсата на слънчева светлина. Дрехите му бяха мръсни и висяха по тялото му. Очите му бяха хлътнали и изпълнени с тревога.