![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Мина седмица, после и още една. Рон се молеше и четеше Библията. Спеше много и спря да крещи. Даваха му щедри дози от лекарствата. Крилото беше притихнало в очакване. Останалите затворници не пропускаха нищо и се чудеха дали наистина ще екзекутират толкова очевидно невменяем човек като Рон Уилямсън.
Минаха три седмици.
Федералният областен съд за щата Оклахома се намира в Мъскоуги. През 1994 г. там работеха двама съдии, като и двамата не обичаха обжалвания по habeas corpus и изобщо дела, свързани със затворници. На първо място, бяха прекалено много. Всички затворници имаха проблеми и оплаквания; много от тях твърдяха, че са невинни и че са подложени на тормоз. Освен това осъдените на смърт имаха истински адвокати, някои от тях — от големи фирми, които работеха pro bono. Исковете им бяха силни и хитро измислени и човек трябваше да се отнася сериозно към тях. Обикновените затворници най-често се представляваха сами и разчитаха на съвети от опитните самоуки юристи от затворническите библиотеки, които продаваха експертния си опит срещу цигари. Когато нямаше обжалвания по habeas corpus, постъпваха оплаквания за лошатаа храна, студената вода в банята, злите надзиратели, стегнатите белезници, липсата на слънчева светлина. Списъкът беше дълъг.
Повечето такива искове нямаха основания и биваха отхвърляни веднага. После ги препращаха в Десети федерален апелативен съд в Денвър, столицата на огромната съдебна област, в която влизаше и щатът Оклахома.
Обжалването по habeas corpus, подадено от Джанет Чесли, беше възложено на случаен принцип на съдия Франк Сий — назначен още по времето на президента Джими Картър през 1979 г. Съдия Сий беше родом от Семиноул и преди да стане федерален съдия, беше работил единайсет години като обикновен съдия в Двайсет и втора област, която включваше и окръг Понтоток. Познаваше съда там, адвокатите и града.
През 1971 г. съдия Сий беше отишъл с колата си до градчето Ашър и беше произнесъл реч пред абитуриентите от тамошната гимназия. Един от седемнайсетте момчета и момичета там беше Рон Уилямсън.
След петнайсет години работа като съдия на Франк Сий му беше писнало от обжалванията по habeas corpus, които постъпваха в кабинета му. Петицията от Уилямсън пристигна през септември 1994 г. — само няколко дни преди датата, определена за екзекуцията. Съдията подозираше — дори беше сигурен, — че адвокатите на осъдените на смърт често нарочно чакат до последния възможен момент, преди да подадат петицията си, така че той и останалите федерални съдии да се окажат принудени да постановят отлагане на изпълнението на присъдата, докато се подготвят нужните документи. Франк Сий често се питаше какво ли преживяват затворниците, които броят оставащите им часове в отделението на осъдените на смърт, докато адвокатите им си играят на нерви с някой федерален съдия.
И въпреки че това беше стар адвокатски номер и съдия Сий разбираше защо го правят, целият процес изобщо не му харесваше. Няколко пъти беше постановявал отлагания на екзекуции, но никога не беше нареждал започване на ново дело.
Както обикновено петицията на Уилямсън първо беше прочетена от Джим Пейн, магистрат във федералния съд. Пейн беше известен с консервативните си убеждения и факта, че също не обича да се занимава с подобни обжалвания. Но беше и дълбоко уважаван заради вродената си честност. От много години негово задължение беше да проверява всяко обжалване, за да търси законни основания. Макар и да бяха редки, такива винаги съществуваха. И те правеха работата му интересна.
Но тя беше и от съдбоносно значение. Ако Джим Пейн пропуснеше нещо, погребано в дебелите папки с протоколите от процеса, един невинен човек можеше да бъде екзекутиран.
Петицията на Джанет Чесли беше толкова добре написана, че прикова вниманието му още с първия си абзац, и когато я прочете до края, Джим Пейн вече също изпитваше някои съмнения по отношение на справедливостта на процеса срещу Рон. Аргументите на Чесли се съсредоточаваха върху неадекватната защита на подсъдимия, неговата дееспособност и несигурността на веществените докателства, основани на анализа на косми.
Джим Пейн прочете петицията у дома си, вечерта след работа, и когато на следващата сутрин се върна в офиса, се срещна със съдия Сий и препоръча отлагане на екзекуцията. Съдия Сий много уважаваше своя колега и след продължително обсъждане на петицията на Уилямсън се съгласи да отмени определената дата.