Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Въпреки че Делк не беше психиатър или психолог, тя все пак беше преминала през серия от курсове по откриване и категоризиране на психическите заболявания. Част от работата й като адвокат на осъдени на смърт включваше да забелязва такива проблеми и да се опитва да осигури на клиентите си адекватно лечение. Обикновено се осланяше на преценката на специалисти психиатри, но в случая на Рон не беше възможно да се проведе истински преглед. Според политиката за липса на физически контакт, която се прилагаше в крило „Х“, никой не можеше да седи в една и съща стая със затворника, дори адвокатът му. Всеки психиатър, който се опиташе да прегледа Рон, щеше да бъде принуден да го направи през стъклена стена и да разговаря с него посредством телефонна слушалка.

Делк уреди специалистката доктор Пат Флеминг да направи психиатрична експертиза на Рон, както се изискваше от процедурата на тази фаза от обжалването. Доктор Флеминг направи три опита, но не можа да завърши оценката си. Пациентът й беше твърде превъзбуден, губеше връзка с реалността, не беше склонен да й съдейства и халюцинираше. Служителите на затвора увериха доктор Флеминг, че подобно поведение изобщо не е необичайно за него. Беше очевидно, че Рон е сериозно болен, не е в състояние да окаже съдействие на адвоката си и изобщо да функционира по някакъв смислен начин. Освен това доктор Флеминг беше сериозно ограничена в работата си от забраната да пребивава в едно и също помещение с пациента, където да му зададе необходимите въпроси, да го наблюдава и да проведе тестове.

Доктор Флеминг се срещна със затворническия лекар и подробно описа проблема. По-късно я увериха, че Рон е лекуван от медицински лица в самия затвор, но тя не забеляза никакво подобрение и препоръча Рон да бъде прехвърлен в щатската болница за продължително лечение, за да може състоянието му да се стабилизира и той да бъде прегледан както трябва.

Препоръката й беше отхвърлена. В същото време Лесли Делк не пестеше усилията си в борбата с управата на затвора. Срещна се с администрацията, с лекарите и с директорите, за да подаде официално оплакване и да настоява за по-адекватно лечение. Дадоха й обещания, които не бяха спазени. Бяха направени малки усилия — например да променят лекарствата, които даваха на Рон, — но той така и не получи по-сериозно лечение. Раздразнението на Лесли Делк беше документирано в серия от писма до администрацията на затвора. Тя посещаваше Рон възможно най-често, но дори когато вече си мислеше, че положението му не може да се влоши повече, то ставаше още по-ужасно. Лесли започна да се тревожи, че той може да умре всеки момент.