Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Въпреки очевидните и толкова крайни симптоми в медицинските картони, прегледани от доктор Фостър, нямаше данни Рон да е бил лекуван от доста дълго време насам. Когато толкова болен човек не получава лекарства, това обикновено дава резултат в изострянето на психотичните симптоми.

Доктор Фостър отбеляза: „Психотичните реакции и съпътстващата загуба на ориентация се задълбочават в условията на постоянния стрес, предизвикан от смъртната присъда и увереността, че пациентът ще умре. Специалистите посочват, че в относителната скала на стресиращите фактори пребиваването в затвора се категоризира като «катастрофално».“

Науката не даваше отговор на въпроса колко по-катастрофален става този стрес, когато човекът е невинен.

Доктор Фостър определи, че Рон има нужда от по-добри лекарства и по-добри условия на живот. Той винаги щял да си остане психично болен, но все пак било възможно да настъпи подобрение — дори за пациент, осъден на смърт. Скоро обаче доктор Фостър щеше да установи, че да се помага на осъдени на смърт болни изобщо не е сред първостепенните задачи на затвора.

Докторът разговаря с Джеймс Сафъл, регионален директор на затворите, и с Дан Рейнолдс, директор на „Макалистър“. И двамата бяха запознати със случая на Рон Уилямсън и неговите проблеми, но и двамата имаха по-важни неща, с които да се занимават.

Кен Фостър обаче се оказа доста упорит и независим. Той ненавиждаше бюрократичните спънки и наистина се опитваше да помага на пациентите си. Продължи да докладва на Сафъл и Рейнолдс, като всеки път ги информираше за всички подробности около сериозните психически и физически проблеми на Рон. Настояваше да се среща лично с Рейнолдс поне веднъж седмично, за да разглеждат състоянието на пациентите му, и на тези срещи винаги споменаваше Рон. Освен това всекидневно разговаряше с някой от заместниците на директора, изброявате всички промени в състоянието на затворниците и се надяваше тези доклади да стигат до висшето ръководство.

Иначе казано, доктор Фостър многократно обясни на управата на затвора, че Рон не получава необходимите му лекарства и че психическото и физическото му състояние се влошават, защото не се лекува както трябва. Особено го ядосваше фактът, че отказват да преместят Рон в специализираното болнично отделение, изградено точно за такива случаи, което се намираше на метри от крило „Х“.

Затворниците със сериозни психически проблеми по правило бяха местени в специализираното отделение — единственото в „Макалистьр“, което беше оборудвано за такъв вид лечение. Работата беше там, че управата на затвора поддържаше дългогодишна политика, според която осъдените на смърт нямаха право да бъдат приемани там. Официално посоченият мотив беше мъгляв, но мнозина от адвокатите на осъдените на смърт подозираха, че истинската причина е да не се забавя темпото на екзекуциите. Ако осъденият на смърт, който проявява сериозни признаци на психическо отклонение, бъдеше прегледан от специалисти, това можеше да доведе до установяване на недееспособност и да го спаси от последната разходка до помещението, в което извършваха екзекуциите.