![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Важна част от нейната работа беше да определи дали клиентът й има психически проблеми, а после да се опита да му осигури не само адекватно лечение, но и свидетели експерти. За нея, както и за всеки непредубеден лаик, беше очевидно, че Рон страда от тежко психическо заболяване. Още в началото обаче полезните ходове на Ким бяха ограничени от политиката на затвора осъдените на смърт да не бъдат прехвърляни в специализираното отделение. Подобно на доктор Фостьр, Ким щеше да води тази битка в продължение на години.
Тя откри и изгледа видеозаписа на втория разпит с детектора на лъжата, проведен с Рон през 1983 г. Макар че по това време вече му бяха поставили диагноза „маниакална депресия, вероятно с елементи на шизофрения“, на записа Рон се държеше смислено, контролираше се и създаваше впечатление за нормален човек. Сега, девет години по-късно, в него нямаше нищо нормално. Имаше халюцинации, губеше връзка с реалността и беше напълно обзет от маниите си — Рики Джо Симънс, религията, лъжесвидетелите на процеса срещу него, липсата на пари, Деби Картър, закона, музиката, делото, което един ден щеше да заведе срешу държавата, бейзболната му кариера, несправедливостите, на които беше подложен.
Ким Маркс разговаря със служителите на затвора и разбра, че Рон е в състояние да крещи по цял ден. После и сама се убеди в това. Поради особеното разположение на помещенията в крило „Х“ по вентилационната шахта в дамската тоалетна за посетители долитаха шумовете точно от югозападната част, където беше килията на Рон. Веднъж, когато отиде до тоалетната, Ким остана потресена от крясъците на Рон.
Преживяването я разтърси и тя удвои съвместните си усилия с Лесли, за да принудят администрацията на затвора да осигури по-добро лечение за Рон. Опитаха се да издействат изключение от правилото за преместване в специализираното отделение. Опитаха се да издействат на Рон преглед в щатската болница.
Усилията им се оказаха напразни.
През юни 1992 г., като част от процеса на обжалването, Лесли Делк подаде молба в окръжния съд на Понтоток за установяване на психическото състояние на клиента й. Бил Питьрсън подаде възражение и съдът отхвърли нейното искане.
Тя веднага обжалва в апелативния съд, но без какъвто и да било успех.
През юли тя подаде поредната молба за освобождавани на Рон Уилямсън, позовавайки се на богатия набор данни за психическото му състояние. Тя настояваше, че въпросът за неговата дееспособност е трябвало да бъде повдигнат в съда. След два месеца й отказаха и тя отново обжалва решението на съда на по-висша инстанция.
И, не особено изненадващо, отново загуби. Следващата й стъпка беше рутинното и безнадеждно обжалване пред Върховния съд на САЩ. Година по-късно върховната инстанция формално отхвърли апела й. Тя подаде още искания и молби, които обаче също бяха отхвърлени, и когато защитата изразходва всички определени от закона средства за обжалване, на 26 август 1994 г. беше опредена дата за екзекуцията на Рон Уилямсън: 27 септември 1994 г.
Дотогава беше живял като осъден на смърт в продължение на шест години и четири месеца.
Междувременно, след две години на свобода, Грег Уилхойт отново беше вкаран в съдебната зала по обвинение, че е убил жена си.
След като излезе от „Макалистьр“, той се бе установил в Тълса и се бе опитал да се върне към нещо като нормален живот. Не му беше лесно. Изпитанието му го беше белязало емоционално и психически. Дъщерите му, вече на осем и на девет години, живееха при негови приятели от църквата, семейство учители, и животът им беше спокоен. Родителите и сестрите на Грег както винаги го подкрепяха.
Процесът срещу Грег беше привлякъл общественото внимание. Адвокатът му Джордж Бригс беше починал за облекчение на всички подсъдими, но не и преди да му отнемат правото да работи като юрист. Няколко известни адвокати по наказателни дела сами се свързаха с Грег и поискаха да го представляват. Адвокатите обичат камерите, както мравките обичат пикниците, и Грег с удоволствие установи, че изведнъж толкова хора се интересуват от неговото дело.
Не му беше трудно да избере. Неговият приятел Марк Барет му беше издействал излизането от затвора и сега Грег беше уверен, че именно той ще успее да му извоюва и свободата.
По време на първия процес най-съкрушителното доказателство срещу него бяха показанията на двамата специалисти по следи от ухапвания, призовани от обвинението. И двамата потвърдиха пред съдебните заседатели, че раната на гърдата на Кати Уилхойт е оставена именно от бившия й съпруг. Семейството на Уилхойт на свой ред нае водещия специалист по ухапвания доктор Томас Краус от Канзас. Доктор Краус остана изумен от несъответствията между захапката на Грег и действителната рана. Имаше драстични и според него очевидни разлики.