![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Като редовен посетител на затворническата библиотека, Денис беше в течение на всички съдебни клюки и прецеденти от цялата страна. Той и останалите самоуки адвокати от затвора не пропускаха нищо в бранша. В началото на 1990-те за пръв път се заговори за ДНК тестове и Денис прочете всичко, което успя да намери по въпроса.
През 1993 г. беше излъчено едно телевизионно предаване, в което четирима мъже разказваха как са били оправдани с помощта на ДНК тест. Предаването стана популярно в цялата страна, особено в затворите, и послужи като катализатор за всеобщото движение в защита на невинните.
Една от групите, които вече бяха привлекли внимание към себе си, беше „Проект Невинност“, Бе основана през 1992 г. от двама адвокати от Ню Йорк, Питър Нойфелд и Бари Шек. В юридическия университет „Бенджамин Кардозо“ бе създадено дружество с идеална цел, в което студенти по право проучваха случаите под ръководството на опитни юристи. Нойфелд беше работил като pro bono адвокат в Бруклин в продължение на години. Шек беше специалист по ДНК и по-късно се прочу като един от адвокатите в екипа на О Джей Симпсън.
Денис внимателно проследи процеса срещу Симпсън и когато делото завърши, той се замисли как да се свърже с Бари Шек.
След като получи многобройни оплаквания за крило „X“, през 1994 г. организацията „Амнести Интърнашънъл“ проведе щателно проучване на затвора. Откриха многобройни нарушения на международните стандарти, включително по спогодби, подписани от САЩ, както и на минималните стандарти, установени от ООН. Нарушенията касаеха килиите, които бяха твърде малки, неадекватно обзаведени, неосветени, без прозорци, вентилация и достъп до естествена светлина. Дворът на затвора имаше прекалено много заграждения и беше твърде малък. Много от затворниците пропускаха всекидневния час за разходка, за да останат сами в килията си поне за малко. С изключение на гимназиален курс, в затвора не се предлагаха образователни програми, а на затворниците не се позволяваше да работят. Религиозните служби бяха ограничени. Изолацията на затворниците беше твърде сурова. Храната трябваше да стане обект на отделно проучване.
В заключение „Амнести Интърнашънъл“ описа условията в крило „X“ като жестоки, нехуманни и унизителни, в нарушение на всякакви международни стандарти. Според доклада на организацията „продължителният живот при тези условия крие риск от влошаване на физическото и психическото здраве на затворниците“.
Докладът беше обнародван, но нямаше юридическа тежест. Използваха го най-вече адвокатите на някои от затворниците, които бяха завели дела срещу администрацията на „Макалистър“.
След тригодишно прекъсване машината за изпълнение на смъртни наказания се раздвижи отново. На 20 март 1995 г. Томас Грасо, бял, на трийсет и две, беше екзекутиран само две години след пристигането му в Крилото. Въпреки че не беше лесно, Грасо беше успял да прекрати обжалванията си, защото искаше мъките му да приключат по-бързо.
След него дойде ред на Роджър Дейл Стафърд, прочутия „Ресторантски убиец“, който се сдоби с по-забележителна екзекуция. Масовите убийства в големите градове привличат повече журналистическо внимание, така че Стафърд си отиде с шум и трясък. Беше прекарал петнайсет години в Крилото и неговият случай често се използваше от полицаи, прокурори и най-вече политици като илюстрация на несъвършенствата в системата за автоматично обжалване на смъртните присъди.
На 11 август 1995 г. се проведе една твърде странна екзекуция. Робърт Бричийн, бял, на четирийсет години, едва успя да стигне до камерата на смъртта. Предишния ден бе погълнал цяла шепа болкоуспокоителни, които по някакъв начин беше успял да внесе в затвора. Самоубийството му трябваше да бъде последен опит да каже на държавата да върви по дяволите, но държавата все пак победи. Бричийн беше открит в безсъзнание от надзирателите. Веднага го откараха в болницата. Направиха му стомашна промивка и успяха да го стабилизират, за да го върнат в крило „X“ и да го убият, както се полага.
Съдия Сий накара екипа си да проучи методично всички аспекти от процеса срещу Уилямсън. Хората му изчетоха протоколите от делото, включително от предварителните заседания и всички останали срещи в съда. Каталогизираха дебелите медицински картони на Рон. Проучиха полицейските доклади и показанията на експертите от щатската лаборатория.