Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

И веднага се запита дали има достатъчно здрави нерви за тази професия. Дали всички петиции щяха да бъдат също толкова убедителни? Дали щеше да вярва на всички осъдени на смърт, че са невинни? Тя сподели притесненията си с Джим Пейн, който измисли следния план: щяха да се обърнат към Гейл Суърд, която беше с по-консервативни убеждения, и да поискат и нейното мнение. Вики прекара целия петък в копиране на дебелите папки с протоколите от процеса в три екземпляра, по един за всеки от участниците в конспирацията. Магистратът и двете му помощнички прочетоха всяка дума от процеса срещу Рон през уикенда и когато се събраха отново в понеделник сутринта, присъдата им беше единодушна. Макар че бяха с десни, леви и центристки политически убеждения, и тримата се съгласиха, че процесът не е бил справедлив. Тримата не само бяха убедени, че процесът е бил в противоречие с Конституцията; те вярваха, че Рон като нищо ще се окаже невинен.

Заинтригува ги споменаването на книгата „Сънищата на Ейда“. В петицията на Джанет Чесли също се отделяше важно място на признанието на Рон за съня му. Оказа се, че Рон е прочел книгата скоро след арестуването си и екземпляр от нея е бил в килията му по времето, когато беше разказал съня си на Джон Крисчън. Книгата беше излязла преди седем години и вече не се намираше в книжарниците, но Вики я откри при антикварите и в библиотеките. Тримата бързо я прочетоха и съмненията им към властите в Ейда сериозно се задълбочиха.

Тъй като се знаеше, че съдия Сий е доста рязък по отношение на обжалванията в последния момент, решиха първо към него да се обърне Джим Пейн, за да разчупи леда към случая на Уилямсън. Съдия Сий го изслуша внимателно, после Вики и Гейл също се присъединиха към тях. И тримата бяха твърдо убедени, че трябва да се насрочи нов процес, и след като ги изслуша, съдията се съгласи лично да проучи петицията.

Той познаваше Бил Питърсън, Барни Уорд и цялата банда в Ейда. Харесваше Барни, но не обичаше Питърсън. Честно казано, изобщо не беше изненадан от небрежно проведения процес и неубедителните доказателства. В Ейда ставаха странни неща и до съдия Сий от години долитаха слухове за лошата репутация на местните ченгета. Особено го притесни фактът, че съдия Роналд Джоунс не беше успял да контролира процеса. Лошата полицейска работа и предубедените прокурори не бяха рядко срещано явление, но именно съдията трябваше да осигури справедлив процес.

Франк Сий не се изненада и от това, че апелативният съд не беше видял нищо нередно в делото.

И когато се убеди, че справедливостта не е възтържествувала наистина, той и неговият екип се впуснаха в подробно проучване на целия случай.