Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Това е Елиза Редбърн, дъщерята на Рамзи Редбърн.
— Това ли е онази Елиза Редбърн, която маркиз Бредбъри отвлякъл от къщата на вуйчо й?
Лицето на Николаус помръкна. Той скръсти ръце на гърба и нямаше намерение да задоволява любопитството на мъжа. Не допускаше, че вестта за нейното отвличане е вдигнала такъв шум.
Моряците довлякоха едно тежко буре на палубата. То бе отворено и английският капитан се приближи. Елиза, която стоеше малко встрани, забеляза, че моряците бяха намислили нещо. Един от тях бръкна в бурето, извади сушена риба и я завря под носа на англичанина. Отвратен, той отстъпи назад и мъжете избухнаха в смях.
— Натоварили сме и бурета с хамбургска бира. Искате ли да я опитате? — предложи Николаус с усмивка.
Той посочи и към двата коня, които бяха прибрани в набързо сковани боксове.
— Както виждате, имаме и две мулета на борда.
— Капитане, запазете си рибата и бирата — каза Синклер, като великодушно отмина шегата, която си бяха направили с него.
— Не бих пропуснал да ви благодаря за гостоприемството. Съжалявам, но трябва да ви кажа, че ви арестувам…
— Какво? — извика Николаус. — Нямате право да пленявате кораба ми! — разярено викаше той. — Дори и да имате заповед от кралицата, не ме интересува. Не сме в Англия. А ако искате да пиратствате, кажете веднага.
— Имате ценна стока на борда — усмихна се Андрю доволно, — англичанка, която е била отвлечена от един предател. Как е попаднала във вашите ръце не разбрах, но чух, че вуйчо й се е обърнал към кралицата и е помолил да бъде изправена пред съд заедно с похитителите. Въпреки настойчивата молба на семейството на тази дама, кралицата не се е произнесла окончателно, но би било пренебрегване на задълженията ми, ако не използвам възможността да спася госпожица Редбърн. Затова ще наредя за вашето задържане. Моите хора ще поемат вашия кораб, а вие и екипажът ви ще прекарате пътуването до английския бряг във вериги на моя кораб.
— Това е против всякакви закони на мореплаването… — възропта Николаус. — Аз водя тази дама в родината й. Тук не става дума за отвличане.
— Твърденията са лишени от доказателства — извика Елиза, понеже Синклер само използваше присъствието й на борда, за да задържи Николаус. — Аз помолих капитана да ме вземе. Трябва ли сега да бъде наказан, за това, че ми е помогнал?
— Ако е така, мадам, ще бъда щастлив да дойдете на моя кораб. Тогава капитан фон Рейн може да продължи пътя си.
— Проклятие! — изрева Николаус като ранен. — Няма да ви позволя това. По-добре е да ме оковете във вериги, отколкото да я пусна с негодник като вас.
— Николаус, моля ви… — опита се тя да го успокои. — Много просто е…
— Елиза, вие сте ми поверена и аз няма да позволя да ви отвлекат!
Той я дръпна към себе си и прошепна:
— Веднъж вече ви оставих в беда, втори път няма да се случи!
— Николаус, не си създавайте неприятности заради мен. Аз сама мога да се погрижа за себе си…
Той поклати глава:
— Ако капитан Синклер упражни сила над вас, вие ще бъдете беззащитна. Кой може да прецени за толкова кратко време дали той е джентълмен или не?
— Фич и Спенс биха могли да дойдат…
Капитанът презрително погледна към двамата, които уплашено се бяха свили край бокса на Еди. Никой от тях не изглеждаше в състояние да се справи сам със себе си, камо ли с англичанина.
— Елиза, отговорността за вашата сигурност бе поверена на мен. А що се отнася до двамата — те трябваше да се надвесват над релинга веднага щом вдигнахме котва.
Николаус се обърна към Синклер и лицето му придоби твърд израз:
— Капитан Синклер, тъй като Англия е моята цел нямам нищо против да ме ескортирате до там, но ако преди да пристигнем се опитате да задържите екипажа ми или лейди Елиза, ще се съпротивлявам с всички средства, които са ми на разположение.
Синклер отвори уста да възрази, но Николаус го спря с едно движение на ръката.
— Помислете, дори и да искам да избягам, лесно можете да ме настигнете с вашия кораб и да ме спрете. Да ме ескортирате до Англия е по-просто, отколкото да поправяте един разбит кораб.
— Във вашето предложение има нещо положително — призна Синклер, който виждаше непреклонността на капитана. Една конфронтация можеше да доведе до кървав конфликт и след това да породи отмъщение, особено след като англичанката е против него. От друга страна той не искаше да бъде смятан за глупак:
— Разчитам на вашата дума. Ще се движа до вас, готов за стрелба, докато приближим Темза. Там ще ви пусна пред себе си.
Отстъпвайки, той кимна учтиво на Николаус, а пред Елиза се поклони ниско.