Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Нора Гейл спря за малко, за да запали нова цигара. Алекс очакваше с нетърпение да продължи. Нещо беше заседнало в гърдите й. Не се сдържа и попита:
— Как се чувстваше Рийд от предстоящия брак между Селина и Джуниър?
— Той все още беше сърдит на Селина, но не му беше безразлично. Ето защо дойде при мен онази нощ. Селина беше отишла във фермата на вечеря. Рийд очакваше Джуниър да постави въпроса. Очакваше да се сгодят до сутринта.
— Но до сутринта Селина с била мъртва.
— Точно така, скъпа — отговори Нора Гейл хладнокръвно. — И според мен това беше най-доброто разрешение на проблема.
Когато изрече тези думи, отвън се чу изстрел.
Глава XXXIV
— Боже мой, какво беше това? — Алекс скочи на крака.
— Изстрел, предполагам — Нора Гейл остана учудващо спокойна, но вече беше стигнала до вратата, когато мъжът, който посрещаше клиентите, влезе в стаята. — Ранен ли е някой, Питър?
— Да, мадам. Застреляха един клиент.
— Обади се на Рийд.
— Да, мадам.
Питър се наведе към телефона на бюрото. Нора Гейл излезе от кабинета си. Алекс я последва. Мадам рязко дръпна завесата и двете влязоха в салона.
Двама мъже, които Алекс сметна за телохранители, бяха хванали един мъж и го бяха притиснали до бара. Няколко момичета се криеха зад мебелите, тапицирани в яркочервено кадифе. Друг мъж лежеше на пода. Под него имаше локва кръв, която беше изцапала килима.
— Какво стана?
Тъй като не получи отговор, Нора Гейл повтори въпроса си по-настоятелно.
— Те се сбиха — отговори накрая една от проститутките. — След това разбрахме, че пистолетът е гръмнал. — Тя посочи към пода, където близо до простряния крак на мъжа лежеше един пистолет.
— За какво се сбиха?
След продължително мълчание едно от момичетата страхливо вдигна ръка.
— Иди в кабинета ми и ме чакай там — гласът на съдържателката беше леден. Това предполагаше, че момичето е трябвало да знае как да предотврати този инцидент. — Всички останали да се качат горе и да останат там, докато не ги извикам.
Никой не се противопостави. Момичетата минаха покрай Алекс като ято пеперуди. По стълбите срещнаха няколко мъже, които тичаха надолу, като се обличаха в движение. Всички без изключение гледаха само напред, докато излязат през външната врата.
Сцената беше абсурдна, но и дума не можеше да става за присмех. Алекс стоеше вцепенена. Беше й се случвало често да слуша за сцени на насилие. Но да чете за криминални престъпления в полицейски доклад беше доста по-различно от това, което виждаше в момента. Имаше нещо поразяващо и истинско при гледката и миризмата на прясна човешка кръв.
Нора Гейл махна с ръка на Питър, който се беше присъединил към тях и стоеше до ранения. Той коленичи до него и притисна с пръсти сънната артерия на мъжа.
— Жив е.
Алекс видя, че бледостта по лицето на Нора Гейл постепенно взе да изчезва. Държеше се самоуверено, но все пак не беше от камък. Положението я тревожеше много повече, отколкото показваше в действителност.
Чувайки воя на сирена, мадам се обърна към вратата и вече беше на прага, за да посрещне Рийд, когато той връхлетя в стаята.
— Какво се е случило, Нора?
— Скарали са се за едно от момичетата — информира го тя. — Един мъж е ранен, но е жив.
— Къде е той? Лекарите са… — Рийд спря, когато забеляза Алекс. Отначало я гледаше и не можеше да повярва на очите си; след това лицето му потъмня от гняв. — Какво правите тук, по дяволите?
— Провеждам моето разследване.
— Разследване, глупости — изръмжа той. — Изчезвайте веднага!
Раненият мъж изстена и привлече вниманието му.
— Предлагам да се заемете с работата си, шериф Ламбърт — каза Алекс язвително.
Той изруга и коленичи до мъжа. Забеляза локвата с кръв и се съсредоточи върху жертвата.
— Как сте, каубой? — мъжът стенеше. — Как се казвате?
Той примигна с очи. Разбра въпроса, но не беше в състояние да отговори. Рийд внимателно свали дрехите му и откри откъде изтича кръвта. Куршумът беше проникнал над кръста.
— Ще оживееш — каза му ободрително. — Само почакай още няколко минути. Линейката е на път.
Изправи се и тръгна към мъжа, който стоеше до бара с наведена глава.
— А ти какво ще кажеш? Как стана? — Рийд разтърси брадичката му. — Е, добре, Луис — каза с провлачен глас. — Мислех, че повече няма да се срещаме. Не си приел предупреждението ми сериозно, нали? Не мога да опиши какво удоволствие ще бъде за мен да те пратя отново в затвора.